'''Мармаис''', умрялпочинал през 924 г., е български военен командирпълководец, аристократ и комита в западнитеЗападните български области (Средец или Македония) по време на управлението на [[цар]] [[Симеон I]] (893-927). Той е потомък на древнадревен българскабългарски фамилиярод (според А. Гуляшки е потомък на северанските князе) и участва активно в [[Българо-византийски войни|Българо-византийските войни]], но е по-добре познат с намесата си и кампаниите против сръбскотоСръбското княжество [[Рашка (държава)|Рашка]].
През 917 г. сръбският принц [[Петър Гойникович]], който е съюзник на българския цар, открито сменя страните и подкрепя византийците. Тази опасност, грозяща държавата отстрани, изиграва важна роля в отлагането на напредването към [[Константинопол]] след [[Битка при Анхиало|ударната победа при Анхиало]]. През есента на същата година Симеон предприема наказателнанаказателен кампанияпоход срещу сърбите като българските войски са водени от [[Теодор Сигрица]] и Мармаис. Те убеждават Петър Гойникович да се срещне с тях, ипленяват го пленяват и го изпращат в [[Преслав]]. Назначават братовчед му [[Павел Бранович]] за следващ владетел на Рашка, но три години по-късно, той също предавапогазва съюза си с България. Мармаис го сменя ссъс [[Захарий Първославлиевич]], но през 924 г. той също започва враждебни действия против България през 924 г. Мармаис и Сигрица водятповеждат малка армиявойска срещу него, но те сабиват победени и убити, а главите им — изпратени на византийците.
Смъртта на Мармаис води до огромна кампания срещу сръбскотоСръбското княжество, което е разгромено и присъединено към България през същата 924 г.
== Източници ==
* Божилов, Ив., „''Цар Симеон Велики''“, с. 126,-142.
