Вернер Зомбарт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: {{Биография инфо | име = Вернер Зомбарт | портрет = Nicola Perscheid - Werner Sombart vor 1930.jpg | описан...
 
Ред 20:
 
== Теории и тези ==
Зомбарт намира верния път на икономическата наука като разумен синтез между стопанската теория и практика. Поставяйки практически стопанската система в центъра на совитесвоите изследвания, Зомбарт диференцира два основни обекта на анализ – капиталистическото стопанско предприятие и предприемача. Той използва социологическия подход и по тази причина разглежда стопанската система от мотивационна гледна точка. В този си анализ, той естествено идва до необходимостта от разглеждане на ролята, мястото и значението на капиталистическия предприемач като представител на капиталистическата стопанска система, като [[антипод]] на занаятчията – собственик. Според Зомбарт предприемачът е обобщен образ на “изобретателя, учения, организатора, търговеца и завоевателя”, и е присъщ единствено на капиталистическата стопанска система. За него предприемачите са тези, които могат да извличат максимална производителност от хората, с които работят.
 
Зомбарт отделя много голямо значение на изясняването на проблема за същността на капиталистическото стопанско предприятие. Разглеждайки [[фирма]]та като основно стопанско формирование в капиталистическата производствена система, той изследва нарастването ѝ, и нейното влияние върху средата – икономическа и социална. Зомбарт прокарва теза, която представлява интерес за [[икономикс]]а и има особено голямо значение за по-нататъшното развитие на предприемаческата идея. Основен белег на фирмата Зомбарт вижда в т.нар. “уплътняване” на фирмата, което според него е следствие на свръхиндивидуализацията на фирмата, т.е. в способността ѝ за ѝ откъсването от физическите ѝ собственици и издигането ѝ над другите стопански форми (род, клан, гилдия, задруга, семейство и прочие). По този повод, обяснявайки влиянието ѝ върху външната среда, той пише, че фирмата “е мисловно произведение, което действа като материално чудовище”. Така Зомбарт пръв отбелязва институционалното отделяне на фирмата като организационно цяло (тяло) от нейните собственици и основатели. Зомбарт отделя правната същност на фирмата от търговската и сметководната ѝ, и на тази основа дефинира три основни функции на предприемача – организационни, търговски и сметководни. Тези функции обаче при Зомбарт са подчинени на идеята за все по-нарастваща планомерност и зависимост от систематизираното [[знание]], което за него е практически победа над интуицията и инстинктите на докапиталистическите предприемачи.