Топлишко въстание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 5:
През [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] България завладява цялото [[Поморавие]], което и е гарантирано като анексия и по силата на [[Тайна българо-германска спогодба|Тайната българо-германска спогодба]].
 
На 21 февруари 1917 година в района на река [[Топлица]] избухва бунт. Условията са създадени от това, че българската войска фактически не взима в плен предаващите се в 1915 година сръбски войници. Поводът е мобилизирането на войници в областта. След разгрома на сръбските войски, българската армия не прочиства изцяло района. Затова част от сръбските военнослужещи се укриват в планинските райони и образуват чети, които саботират българското и австроунгарско управление. Към началото на март, сръбските чети, преминаващи от австрийската окупационна зона контролират областта между [[Расина]], [[Копаоник]], [[Южна Морава]] и Джунис. Един от най-видните сръбски четници и Коста Войнович – подпоручик от сръбската армия, който върлува в планината Копаоник. През септември 1916 г., в разгара на офанзивата срещу Румъния, съглашенското командване, успява до докара със самолет в Топличко, Коста Пекянац (Коста Миловановић Пећанац 1879-1944 г.) – стар деец на СЧО (Сръбската четническа организация). Целта е да се вдигне голямо антибългарско въстание, като по този начин се дестабилизира България и да се помогне на Румъния. Там Пекянец се свързва с Войнович, чиято база е с. Гъргур. През март 1917 г. се взема решение за въоръжено въстание. Четата на Войнович действа в района на Копаоник и Куршумлия, Пекянац в Прокуплийско, а Милинко Влахович се насочва към Враня. Пекянац прави опит да привлече и албанците на своя страна. На 28.02.1917 г., започва преговори с албанските водачи, но получава обратния ефект. Албанците се нахвърлят върху сръбските чети. Четата на Коста Пекянац се насочва към Лесковац, но при с. Петровец е разбит от българските части. През март 1917 г., успява да завладее Куршумлия. На 15.05.1917 г., Пекянац успява да се промъкне, преминава старата българска граница и нахлува в Босилеградско. Запалват селата Горна Лисина, Ръжана и самия Босилеград. Убити са 32 българи, а две деца са живи изгорени. Почти целия Босилеград е опожарен. (Т.Димитров. Босилеградският край в Сръбската експанзия към Българските земи до 1920 г. Кюстендил. 1996 г.,стр.45-46) След това се оттегля към Косово, действа в районите контролирани от австроунгарците – Печ, Метохия и Санджак.
 
На 12 март започва българска офанзива, ръководена от [[Александър Протогеров]],полк.Петър Дървингов, в която участват и чети на [[ВМОРО]] начело с [[Тане Николов]],образуващи 11 македонска дивизия. Българските и австроунгарските власти действат в съвместно. След няколкодневни сражения, българската армия влиза в Прокупле на 14.03, а австроунгарците в Куршумлия. Към 25 март въстанието е напълно потушено.