Топлишко въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 5:
През [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] България завладява цялото [[Поморавие]], което и е гарантирано като анексия и по силата на [[Тайна българо-германска спогодба|Тайната българо-германска спогодба]].
На 21 февруари 1917 година в района на река [[Топлица]] избухва бунт. Условията са създадени от това, че българската войска фактически не взима в плен предаващите се в 1915 година сръбски войници. Поводът е мобилизирането на войници в областта. След разгрома на сръбските войски, българската армия не прочиства изцяло района. Затова част от сръбските военнослужещи се укриват в планинските райони и образуват чети, които саботират българското и австроунгарско управление. Към началото на март, сръбските чети, преминаващи от австрийската окупационна зона контролират областта между [[Расина]], [[Копаоник]], [[Южна Морава]] и Джунис. Един от най-видните сръбски четници и Коста Войнович – подпоручик от сръбската армия, който върлува в планината Копаоник. През септември 1916 г.
На 12 март започва българска офанзива, ръководена от [[Александър Протогеров]],полк.Петър Дървингов, в която участват и чети на [[ВМОРО]] начело с [[Тане Николов]],образуващи 11 македонска дивизия. Българските и австроунгарските власти действат в съвместно. След няколкодневни сражения, българската армия влиза в Прокупле на 14.03, а австроунгарците в Куршумлия. Към 25 март въстанието е напълно потушено.
|