Буйново (област Смолян): Разлика между версии

За хода на завладяването на [[Родопи]]те от [[османци]]те няма запазени достоверни документални сведения, а легендите и преданията ни говорят за полу-митичните имена на [[Мехмед Синап]] и други. След османското нашествие в землището на селото се преселват [[юруци]] — тюркски скотовъдци и пастири, които търсели по-удобни пасища за своите стада. През 18-19 век земите на юруците постепенно са изкупени от местното [[помаци|помашко]] население. Прадедите на днешното население идват като скотовъди от [[Гърция|гръцкото]] селище Наипли, което съществува и днес със същото име и се намира в близост до [[Кавала]], като до 1934 година и Буйново се казвало така.{{източник|}}

През 1912 година, по времето на [[Балканска война|Балканската война]], селото е напълно опожарено от [[Българска армия|Българската войска]], предвождана от полковник [[Владимир Серафимов|Серафимов]] и съпровождащите го чети.{{източник|}} За да избегне клането{{източник|}}, населението бяга на юг отвъд пределите на България. След прекратяването на войната населението се връща обратно. Но тъй като селото е било голямо, новата им държава посреща буйновци с нови и чужди управници, кмет, горски, и двама православни свещеника - попове, с мисия от православната църква да покръстят помаците. Първоначално сред по-бедното население поповете успяват да пожънат известен успех, но при смъртта и погребението на майката на двамата братя-кехаи, Кабаците, удрят на камък. Помолени от двамата братя да не се месят в погребението на майка им, поповете отказват и се подиграват на погребението, като вместо да си пеят погребалната молитва, те пеели „ни в наще, ни във ваще“. Двамата братя не могли да преживеят тази гавра с тленните останки на майка им и на 40-я ден в днешната местност Попини лъки, тогава тя била част от Долна тютюница, поканват поповете да правят 40 дневен помен според християнската религия, а не 52 дневен помен, както е по мюсюлманската. Пияните попове се отзовават на поканата и отиват, но братята хващат поповете и ги впрягат в хомота на ралото, като ги заставят да орат, след което ги убиват. Примерът бил верижно последван и от другите села в [[Девин]]ско, като така е положено началото на един от първите бунтове в новата държава. От тук остава новото наименование на тази местност - Попини лъки.{{източник|}}

От 1912 до 1948 селото се управлява от назначавани от царя{{източник|}} кметове. От 1949 до 1956 социалистическата власт напълно репресира и разселва селото из цялата страна. През 1956 голяма част от жителите му се завръщат, но тези, които били изселени във [[Велико Търново|Великотърновските]] села си остават там завинаги. През 1959 се провежда колективизацията която трае до 1992 година.