Разлика между версии на „Парси (Кавказ)“

Първоначалните сведения за тяхното присъствие на [[Кавказ]] според хрониките датират от времето на [[Хазарски каганат|Хазарския каганат]]. Говорят език от югозападната група на иранските езици, вариант на средноперсийския език. Традиционната религия на парсите е [[зороастризъм|зороастризмът]].

Днес сред парсите се наблюдава религиозна пъстрота: част от тях изповядват [[иудаизмаюдаизъм|юдаизма]] (според друга версия местната еврейска общност e възприела езика парси), част – [[исляма]]. Парсите-юдеи са наричани от околните етноси «джугут», а парсите-мюсюлмани – «"тати»". Етнонимът «"тати»" се появява през 8 век първоначално като социално обозначение на местното земеделско население от страна на завоевателите [[тюрки]] [[номади]] (от същия произход е етнонимът «таджик», обозначаващ първоначално ираноезичното население на [[Централна Азия]]).

Видни представители на този етнос са средновековните поети, учени и мислители [[Низами]], [[Физули]], [[Хагани Ширвани]], [[Мехсети Гянджеви]] (поетеса). Днес парсите обитават [[Абшеронски полуостров|Абшеронския полуостров]] и областите [[Шемаха]] и Куба.

Голяма част от съвременните парси в АзърбайджанАзербайджан по силата на определени обстоятелства от социален, политически и икономически характер са силно тюркизирани – процес, започнал през 1920-те години; носителите на езика парси намаляват постоянно поради факта, че по-младите поколения говорят езика азери.