Околчица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кат |
Olia Genova (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 15:
[[fr:Mont Okolchitsa]]
Статията "Околчица" от врачанския адвокат и общественик Първан Т.Първанов е от историческо значение и с разрешението на автора поместихме я, като приложение, във втория том от Културно-политическата история на Враца.
проф. Димитър Йоцов, 1943 г.
ОКОЛЧИЦА
Това име е ново за нашата история и започна да се пише и споменава за него от 35-36 години насам. Затуй е простено на тези, които недоумяват.
До 20 май 1901 година стар стил, като лобно място на най-великия син на племето, ни Христо Ботйов - се сочеше местността "Воло", във Врачанския балкан.
Така бе казал Захари Стоянов в написаната от него биография на Хр. Ботйов и това име "Воло" - влезе като историческо в нашата литература и език. Мнозина, или по право мнозинството от нашият народ, още знае, че Христо Ботйов е убит на "Воло"; така се пише сега дори в много от учебниците на нашите деца по история и отечест¬вознание. А това е, бих казал, една добросъвестна грешка.
През 1901 година, от 17 до 20 май с. г., по случай 25 годишнината от Великата Ботйова епопея, която синтезира цялата епоха на нашето Възраждане, бидоха устроени юбилейни тържества от Козлодуй до Балкана. Поканени бяха да участвуват всички живи Ботйови другари и сподвижници. Беше се стекло хилядно множество от околните села и градове. На 17 май тържеството бе на Козлодуйския бряг; на 18 май се премести на "Милин камък"; на 19 май се посрещаха нови поклонници, а на 20 май, рано сутринта се тръгна от Враца за балкана, където е станало последното сражение на четата и където е загинал най-достойния от достойните борци за нашата свобода - войводата поет и революционер Христо Ботйов.
Заедно с множеството поклонници бяха и живите тогава Ботйови другари-четници: Стефанаки Хр. Савов, Прокопий Дянков, Спас Соколов, Йордан Йорданов - Инджето, Ради Бельов - Бошнака, Иваница Данчев, Марко Василов, Михо Стоянов и Тодорин Томов. Тук бяха още: тогавашния министър на вътрешните работи Михаил Сарафов, подпредседателя на Народното събрание Васил Кънчов, главния редактор на в. "България" - Харалан Николов и хилядно множество от Враца и околните села. Заедно с това множество бяхме и ние - група от 33-ма студенти от нашия университет, които бяхме дошли специално на поклонение и взехме участие в тържествата на Милин камък, Враца и лобното място. Когато бяхме вече на Балкана, към нашата група се присъедини професор Никола Добрев, който пеша бе дошъл от Мездра направо през с. Челопек.
До отиването ни тогава на Балкана - всички мислехме, че отиваме на "Воло", тъй като тази местност се знаеше за лобното място на Ботйов. За забелязване бе, че всички четници, които присъствуваха, за пръв път отиваха там, след като бяха минали на 20 май 1876 г. Никой от тях не бе обикалял тоя балкан през изминалите 25 години.
По това време нямаше привичка и желание в хората у нас да ходят по Балкана без работа. Там ходеха само дърварите, пастирите и търговците на добитък. Затуй много малко бяха хората, които знаеха къде точно е "Воло" и "Крушовишкото езеро"(извор) при него. Ето защо няколкото стотин поклонници тръгнаха по няколко пътеки из Балкана, водящи към казаните местности.
Една група от четниците, заедно с двама-трима водачи, местни хора, от селата Паволче и Медковец, тръгнаха направо въз балкана, по онзи рид, по който бе минала някога четата, за към кошарата на Мазната. Едни пък минаха през Скакля, други през с. Медковец, а грамадното мнозинство се отправи по пътеката водяща от с. Паволче за Крушовишкото езеро(извор).
След като се изкачихме на билото на Балкана над с. Паволче, разбрахме, че една от задачите на живите Ботйови другари е да определят точно мястото на последното сражение на четата и мястото, където е загинал войводата им Хр. Ботйов.
Четниците, заедно с водачите - местни хора, се отделиха и тръгнаха да обикалят цялата местност, заключваща се между: Лъсковия дол, Голата Могила, Камарата, Купена, (Голяма Могила), Околчица, Крушовишкото езеро(извор) и Воло. След три-четири часове обикаляие, оглеждане, повръщане обратно, пак обикаляне, съвещаване и прочие, най-после се разбра: че на Воло не е била четата, а там са били турците, че от западните височини на Воло е била обстрелвана от турския башибозук част от четата, при преминаването й от към Лесков дол за към извора Избите и местността Камарата.
По между водачите имаше един 50 - 60 годишен човек от с. Медковец, на име Петър Костадинов, който по време на минаване на четата е бил пастир на добитък по тези места и целия ден е наблюдавал неравната борба помежду възстаниците и турската войска. От начало погледнаха на него скептически и не отдаваха значение на разказите му, но след многото въпроси от страна на четниците и верните му отговори, всички се убедиха в истинността на неговите думи. Той даде много ценни указания.
Така, след този щателен оглед, съвещания и припомки, установиха, че преследваната по петите чета е заела позиция на юг и изток от Воло, по линията, почваща от подножието на Камарата, минаваща през Купена (Голямата могила), подножието на Клена и завършваща с дясното си крило на местността Околчица. Също установиха, че лявото крило на тази позиция е командувано от Перо, центъра е командуван от Ботйов, а дясното крило - от Димитър Икономов. Войновски, като офицер, специалист военен, е бил при Ботйов, но от време на време е ходил, ту към едното, ту към другото крило, където е имало нужда от упътвания и окуражаване, а Ботйов не е напускал центъра през целия ден на 20 май и, че там, на неопределено точно място, е бил убит привечер същия ден. Тези констатации още там бидоха изложени писмено в следния документ:
'''АКТ'''
Днес на 20 май 1901 година, ден на 25-летието от последното сражение на Ботйовата чета с турците и падането на войводата Христо Ботйов, установява се, след внимателно проучване на местността от живите Ботйови другари: Ст. Хр. Савов, Спас Соколов, Прокопий Дянков, Тодорин Томов, Йордан Н. Йорданов - Йнджето, Ради Бельов -Бошняк, Иваница Данчев, Марко Василов, Мико Стоянович и вещи лица от селата Паволче и Челопек, че главното сражение е станало не на местността "Воло", както се твърдеше до сега, а на върховете Околчица, Камарата, Клена и Купена (Голяма могила). Там, на не точно определено място, е паднал Христо Ботйов. Горното се установи в присъствието на министъра на вътрешните работи, г-н Михаил Сарафов, на подпредседателя на Народното събрание г. Васил Кънчов, на врачанския кмет г. Коста Бошняков, на санитарния капитан д-р М. Костов, на капитан П. Сантурджиев, на санитарния подпоручик д-р Панчев, на членовете на юбилейния комитет: госпожици Бъчварова и Бърборска и г-н Хараламби Анков, Марин Пундев, Стефан Русинов, Анастас Георгиев, Димитър Цанев, Тодор Богданов, Атанас Белмустаков и А. Димов и вещите селяни: Петко Петков и Никола Димитров, от с. Медковец и др. граждани и селяни, а също и в присъствието на г. Харалан Николов, кореспондент редактор на в. България.
Пред вид на горното, постанови се да се въздигне паметника не на Камарата, а на каменистата грамада от Околчица, като на място видно, лично, достъпно и близо до последното сражение. Настоящето се удостоверява с подписите на поменатите в този акт лица.
20 май 1901 год., местността Околчица.
Следват подписите.
Веднага, след като бе очертана позицията на четата, учащите се и войниците от ротата на капитан Сантурджиев се пръснаха по указаните местности и намериха много гилзи от пушечни патрони.
Това бяха полуметалически гилзи, дето е капсула е направено от здрав масивен метал (пиринч), а стените на самата гилза - от някакъв тънък метал, заприличал на дебел станиол, поради полуизгниването му. Намерените такива гилзи биваха отнисани при някои от горепоменатите четници и всеки от тях, след като я разглеждаше, казваше: "тази гилза е от нашите пушки Шаспо", или - "тази гилза е от нашите пушки "Игленки" или "Белгийки" и др. Също тъй от местата, където се сочеше, че са били турците -бидоха намерени металически по-здрави гилзи, рязко отличаващи се от тези, които се сочеха за четнически. За тях четниците без колебание казваха, че са турски.
Тези находки на гилзи затвърдиха убеждението у всички, че е намерена истинската позиция на въстанниците при сражението им на 20 май 1876 г., когато е бил убит войводата им Христо Ботйов.
От тогава и до сега, от време на време, по същите места се намират от същите четнически гилзи. Такива се намериха и миналата година, при изкопа за основи на големия железобетонен тридесет метров кръст, който биде построен там, където се постави основния камък за паметник, на двадесет и пет годишния юбилей 1901 година.
Последующите твърдения на професор Боян Пенев, както и тия на Никола Обре-тенов, че сражението на четата е било на други места и на друго място е паднал убит Хр. Ботйов, са лишени от каквото и да било вередичност.
При друг случай ще докажа това с подробности и карти.
От горното бегло описание става ясно, че Хр. Ботйов не е убит на Воло, а на неопределено точно място на позицията, почваща от местността Камарата и завършваща с местността Околчица. Че, по изказаните в предадения по-горе акт съображения, още на 25 летието е решено да се построи паметника на Околчица като място видно и лично...
За пояснение на това, считам за не излишно да припомня, че през 1901 г. - бе построена само централната железопътна линия, а като много далечен проект бе ж. п. линия Мездра - Враца - Видин. От каменистата грамада на Околчица се вижда полето към Дунава и част от ж. п. линия Мездра - Роман. Понеже се проектираше тогава паметника да бъде една грамадна огледална сфера, сложена върху железен постамент, за да отражава и разпръсква на всякъде слънчевите лъчи и с това да привлича погледите от далече, то се избра това място, като видимо от вси страни, а най-вече от ж. п. линия и лицево - находяща се на лицевата част на Балкана - на хоризонта.
От 1901 година и до ден днешен на "Околчица" става ежегодно поклонение на Ботйовата памет.
Същите съображения бидоха възприети и от сегашния Комитет за въздигане паметници на Хр. Ботйов и увековечаването на неговата епопея, та построи вече на същото място Околчица железобетонния 30 метров кръст, който на вечни времена ще сочи на поколенията голготата на най-великия син на племето ни.
Първан Т.Първанов, 1937 г.
| |||