Околчица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Olia Genova (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Olia Genova (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 16:
[[fr:Mont Okolchitsa]]
Статията "Околчица" от врачанския адвокат и общественик Първан Т.Първанов е от историческо значение и с разрешението на автора поместихме я, като приложение, във втория том от Културно-политическата история на Враца. ▼
проф. Димитър Йоцов, 1943 г.▼
..............................................................................................................................
▲'''Статията "Околчица" от врачанския адвокат и общественик Първан Т.Първанов е от историческо значение и с разрешението на автора поместихме я, като приложение, във втория том от Културно-политическата история на Враца.
▲проф. Димитър Йоцов, 1943 г.'''
'''ОКОЛЧИЦА'''
Това име е ново за нашата история и започна да се пише и споменава за него от 35-36 години насам. Затуй е простено на тези, които недоумяват.
До 20 май 1901 година стар стил, като лобно място на най-великия син на племето, ни Христо Ботйов - се сочеше местността "Воло", във Врачанския балкан.
Така бе казал Захари Стоянов в написаната от него биография на Хр. Ботйов и това име "Воло" - влезе като историческо в нашата литература и език. Мнозина, или по право мнозинството от нашият народ, още знае, че Христо Ботйов е убит на "Воло"; така се пише сега дори в много от учебниците на нашите деца по история и
През 1901 година, от 17 до 20 май с. г., по случай 25 годишнината от Великата Ботйова епопея, която синтезира цялата епоха на нашето Възраждане, бидоха устроени юбилейни тържества от Козлодуй до Балкана. Поканени бяха да участвуват всички живи Ботйови другари и сподвижници. Беше се стекло хилядно множество от околните села и градове. На 17 май тържеството бе на Козлодуйския бряг; на 18 май се премести на "Милин камък"; на 19 май се посрещаха нови поклонници, а на 20 май, рано сутринта се тръгна от Враца за балкана, където е станало последното сражение на четата и където е загинал най-достойния от достойните борци за нашата свобода - войводата поет и революционер Христо Ботйов.
Заедно с множеството поклонници бяха и живите тогава Ботйови другари-четници: Стефанаки Хр. Савов, Прокопий Дянков, Спас Соколов, Йордан Йорданов - Инджето, Ради Бельов - Бошнака, Иваница Данчев, Марко Василов, Михо Стоянов и Тодорин Томов. Тук бяха още: тогавашния министър на вътрешните работи Михаил Сарафов, подпредседателя на Народното събрание Васил Кънчов, главния редактор на в. "България" - Харалан Николов и хилядно множество от Враца и околните села. Заедно с това множество бяхме и ние - група от 33-ма студенти от нашия университет, които бяхме дошли специално на поклонение и взехме участие в тържествата на Милин камък, Враца и лобното място. Когато бяхме вече на Балкана, към нашата група се присъедини професор Никола Добрев, който пеша бе дошъл от Мездра направо през с. Челопек.
| |||