Димитър Паликрушев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 14:
Роден е във [[Виница (Република Македония)|Виница]], днешна [[Република Македония]]. Още в младежките си години се включва в борбата за обединена [[България]]. Негов пряк ръководител в дейността му на революционер е [[Тодор Александров]]. От [[1920]] до [[1922]] година работи за ВМОРО из [[Вардарска Македония]]. Преследван от сръбските власти се включва в четата на Тодор Александров и участва в две големи битки в Щипско и Малешевско. Помощник е на велешкия и кочанския войвода [[Стефан Петков (революционер)|Стефан Петков]]. След това сформира около себе си своя чета, която действа във Велешко.
На 19 април [[Дончо Христов]] заедно с Димитър Паликрушев, [[Стоян Георгиев (Драгобраще)|Стоян Георгиев]], [[Ангел Симеонов]] и [[Васил Николов]] нападат жандармерийска станция в село [[Драмче]] и избиват 9 жандармеристи, в последствие са обкръжени от сръбска войска и в поредната битка с бомби взривяват 20 сръбски войници, а други 40 раняват, като цялата чета е убита по време на битката. Братът и бащата на Димитър Паликрушев са принудени от сръбската власт да черпят с ракия и вино за убийството на неговата смърт<ref>[http://www.promacedonia.org/mni/mni4_5.html „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г., стр. 199]</ref>. Оставя жена и две деца.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 122.</ref><ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 194.</ref>
== Бележки ==
| |||