Разлика между версии на „Цвят (ботаника)“

34 байта изтрити ,  преди 10 години
редакция без резюме
({{сливане|Цвете}})
{{авторски права}}
 
Цветът е генеративенразмножителен орган при покритосеменните растения. Поради това те се наричат още и цветни растения.
 
Цветовете могат да бъдат еднополови и двуполови. Еднополовите цветове могат да бъдат разположени еднодомно или двудомно. Еднодомно разположение означава, че върху едно растение се разполагат цветове и от двата пола (пример: обикновена леска). Двудомно разположение означава, че върху едно растение се разполагат цветове само от единия пол, така, че растението може да бъде или мъжко, или женско (пример: върби, тополи, черници, коприва).
Двуполовите цветове имат органи и на двата пола. Поради това те се наричат понякога хермафродитни цветове.
 
Цветът се състои от стерилна и фертилна частичаст. Стерилни са чашката, венчето, прицветници, а фертилни - тичинките и плодникът. В някои случаи стерилната част може да липсва и такива цветове са без околоцветник (напр. върба). Цветовете се прикрепват към клоните или стъблото с помощта на цветна дръжка, но понякога са приседнали. Цветовете се разполагат в т. нар. цветно легло ( само при съцветие кошничка, както е при най-голямото семейство Сложноцветни Asteraceae (Composite).
Устройството на цветовете е изключително важен систематичен белег. На базата на устройството на цвета са направени и съвременните класификации на цветните растения. Поради това за всяко семейство се съставя обобщена цветна формула, указваща особеностите на различните части на цвета (наличие/отсъствие, срастване и т. н.).
Устройството на венчето (Corolla) е аналогично на чашката. То може да бъде съставено от сраснали помежду си или свободни венчелистчета. Обикновено венчелистчетата са оцветени в най-различни цветове и на тях се дължи баграта на цветовете.
 
Същинската (фертилни частифертилната)част на цвета се състои от мъжките и женските размножителни органи - тичинките и плодника.
 
Тичинките (stamen, Androeceum) представляват мъжката част на цвета. Те се състоят от тичинкова дръжка (filamentum), прашник (anthera) и свързваща част (conectivum). Съществената част е прашникът, където се формира цветният прашец (поленът).
При някои видове около цветникът може да бъде частично или напълно редуциран. В първия случай няма или чашка, или венче, а във втория случай и чашката, и венчето липсват (пример: планински ясен).
 
В зависимост от симетричността им, двуполовите цветове се разделят на актиноморфни (правилни),и на зигоморфни (неправилни) и асиметрични. През средата на актиноморфнитеАктиноморфните цветове могатимат дарадиална се прекарат много равнини на(лъчева) симетрия (пример: роза). През средата на зигоморфнитеЗигоморфните цветове можеимат дадвустранна сесиметрия прекараили само една равнина нанямат симетрия (пример: теменуга, кученце). През средата на асиметричните цветове не може да се прекара нито една равнина на симетрия (пример:, кана, някои орхидеи).
 
Цветовете могат да бъдат разположени поединично или да бъда групирани по повече от един в съцветия. Съцветията се класифицират като определени (цимозни) и неопределени (рацемозни).
Цимозните съцветия се разделят на следните типове:
- монохазий - при този тип съцветие се развива отначало първият цвят, след това върху първата ос се залага втора (под цвета), по-късно по същия начин върху втората се залага трета и т.н. различават се два подтипа на този тип съцветие. Първият е спираловиден монохазий, когато оста от втори ред се образува отляво на оста от първи тред, оста от трети ред пък се образува отдясно на тази от втори ред и т.н. Вторият подтип е скорпионовиден монохазий, при който осите от по-висок порядък се залагат от една и съща страна (напр. незабравка).
- дихазий - при този тип съцветия върху главната ос под първия цвят се залагат две оси, завършващи с цвят. Това е простият дихазий. При сложният дихазий върху новообразуваните две оси, под цветовете им се залагат други две оси и т.н. (напр. липа)
- плейохазий - при този тип върху първата ос, под цвета, се залагат повече от две странични оси (напр. мушкато, домат, кучешко грозде).
 
Рацемозните съцветия биват следните типове:
- грозд - върху една неразклонена ос са разположени цветовете, които са на приблизително еднакво дълги дръжки (напр. при лавровишнята, овчарска торбичка).
- метлица - подобно е на грозда, но тук оста е разклонена и дръжките на цветовете са различно дълги. Метлиците могат да бъдат щитовидни (черен бъз), сенниковидни (калина), яйцевидни (червен бъз) и др., в зависимост от общата им форма.
- клас - цветовете са приседнали върху една изправена ос (напр.живовлека, присиня живовлекакитка, илибамбук, синятапшеница, киткаечемик, овес, ориз, царевица, захарна тръстика, ливадина, сеноклас, овсига, райграс, орхидеи, белизма, бисерка, тимотейка);
- реса - разположението е същото, както при съцветие клас, но оста е мека и еластична, поради което съцветието е увиснало надолу (напр. мъжките реси при дъбовете или при леската).
- Кочан - представлява класовидно съцветие, на което оста е удебелена (напр. на змярника).
- Главица - главната ос е силно скъсена и кълбовидно надебелена (напр. при детелината).
- кошничка - главната ос е силно видоизменена в едно плоско (понякога изпъкнало) цветно легло, върху което се разполагат отделните цветове. Характерно е за сложноцветните растения (напр. слънчоглед, глухарче, лайка, иневен, мн.паричка, др.гергина, гербер, хризантема, далия, подбел, синя жлъчка, пелин, салата)
- щит - представлява разновидност на гроздовидното съцветие, при което дръжките на долните цветове са по-дълги от по-горните, така, че всички цветове се оказват в една равнина.
Сенник-сенник - при него дръжките на всички цветове се залагат в една точка, на върха на главната ос.
 
Има и агрегатни съцветия, т. е.тоест съставени от групирането на разнотипни съцветия, напр. (троскота -има съцветие сенник от класове..и т. н).
 
[[Категория:Анатомия на растенията]]
Анонимен потребител