Трудово право: Разлика между версии

Първият закон в България е в защита на детския и женския труд <ref>Като цяло в международен мащаб някои от първите стъпки на трудова законодателна дейност са били в защита на труда на жените</ref> и е приет 1905 <ref>''Закон за женския и детския труд в индустриалните заведения''</ref>. В закона са регулирани освен минималната трудова възраст, работни часове, почивки, отпуск по майчинство, трудова книжка ("работническа книжка"), още трудова хигиена и техническа безопасност. По-късно са приети и други закони, касаещи трудовото право. През 1907 се създава Инспекторат по труда. По време на [[Балканска война|Балканската]] (1912) и [[Междусъюзническа война|Междъсъюзническата война]] (1913) обаче, основната трудова тежест пада върху жените и децата, и трудовото законодателство е силно ограничено ("фактически работническите закони не съществуват"). През периода 1914-1915 се обединяват множество работнически осигурителни фондове. През 1917 е приет Закон за хигиената и безопасността на труда, отменящ предходните Закон за женския и детския труд и Закон за инспектората на труда, като подобренията в него се отнасят до валидизиране на някои от правилата от Закона за женския и детския труд за работещите мъже и момчета.

 

 

Съществени по-късно разпоредби са Законът за трудовия договор и Законът за колективния трудов договор от 1936.