Катоден лъч: Разлика между версии

Когато катодът се нагрее, излъчваните от него частици се движат към анода под действието на електрическото поле. Ако стъклената стена зад анода е покрита с [[флуоресценциялуминесценция|флуоресцентен]] материал, тя свети. Ако между двата електрода има механична преграда с някакаванякаква форма, нейната сянка се изобразява върху светещата стена. Изводът е, че частиците, напускащи катода, се движат по линейна траектория. Затова получават името '''катодни лъчи''', но последващи опити установяват, че това са електрони. Фактът, че те се емитират от катода, означава, че [[електрически заряд|електрическият им заряд]] е отрицателен. Този феномен е детайлно изучаван от физиците в края на [[19 век]] и особено от [[Филип Ленард]], който е удостоен с [[Нобелова награда за физика]]. За изучаването на катодните лъчи били създадени специални тръби - тръба на Крук (виж схемата).

Катодните лъчи се разпространяват по права траектория в отсъствие на прегради, но могат да се отклоняват от [[електрическо поле|електрическо]] или [[магнитно поле]], получени чрез поставяне на външни [[електрод]]и или [[магнит]]и. Това е принципът на действие на [[катодно-лъчева тръба|катодно-лъчевата тръба]] (на английски ''cathode ray tube - CRT''), известна също като „тръба на Браун“ (изобретена през [[1897]] от Фердинанд Браун). Катодно-лъчевата тръба е в основата на първите [[телевизор|телевизионни приемници]], на [[осцилоскоп]]а, на първите [[монитор]]и за компютри и на ранните [[телевизионна камера|телевизионни камери]].