Българският език (Иван Вазов): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 3241381 на 95.42.223.29 (б.) вр. трийнато без обяснение |
|||
Ред 3:
Публикувано е за първи път в стихосбирката „[[Поля и гори]]“, издадена през [[1884]] година от [[Драган Манчов]].
В стихотворението лирическият герой разкрива своята душевна болка, породена от охулването и неоценяването на родния [[език]].
==Българският език==
{{цитат|
:Език свещен на моите деди
:език на мъки, стонове вековни,
:език на тая, дето ни роди
:за радост не - за ядове отровни.
:Език прекрасен, кой те не руга
:и кой те пощади от хули гадки?
:Вслушал ли се е някой досега
:в мелодьята на твойте звуци сладки?
:Разбра ли някой колко хубост, мощ
:се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
:от руйни тонове какъв разкош,
:какъв размах и изразитост жива?
:Не, ти падна под общия позор,
:охулен, опетнен със думи кални:
:и чуждите, и нашите, във хор,
:отрекоха те, о, език страдални!
:Не си можал да въплътиш във теб
:създаньята на творческата мисъл!
:И не за песен геният ти слеп -
:за груб брътвеж те само бил орисал!
:Тъй слушам сè, откак съм на света!
:Сè туй ругателство ужасно, модно,
:сè тоя отзив, низка клевета,
:що слетя всичко мило нам и родно.
:Ох, аз ще взема черния ти срам
:и той ще стане мойто вдъхновенье,
:и в светли звукове ще те предам
:на бъдещото бодро поколенье;
:ох, аз ще те обриша от калта
:и в твоя чистий бляск ще те покажа,
:и с удара на твойта красота
:аз хулниците твои ще накажа.
:Пловдив, 1883
:Написано в ответ на единодушните почти тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език, твърдения, давани от чужденците, като пишеха за нова България, в това число и русите. В хармония с тях повтаряха това и самите българи! |}}
[[Категория:Поезия]]
[[Категория:Иван Вазов]]
[[Категория:Български език]]
| |||