|
== Биография ==
'''Петър Бойович''' е роден на 16 юли 1858 година в село Мишевичи, община [[Нова Варош (община)|Нова Варош]] и е от рода Васойевич. Завършва гимназия в Белград и на 6 октомври 19751875 година постъпва във Военната академия.
Бойовин воюва в Сръбско-турските войни от 1876 до 1878 като юнкер в училището, както и във войните на Сърбия в началото на 20-ти век.
През 1880 година е произведен в чин [[подпоручик]] от артилерията, през 1883 година в [[поручик]] от кавалерията, през 1891 година в чин генерал-щабен [[капитан]] 1-ви клас, през 1897 г. [[подполковник]] от пехотата, през 1901 година генерал-щабен [[полковник]]. В периода 1905 - 1908 е началник щаб на армията. През 1912 година е произведен в чин [[генерал]].
В [[БалканскатаБалканските война]]войни (1912 - 1913) генерал Бойович е началник на щаба на 1<sup>-ва</sup> армия, който участва успешно в боевете на [[Битка при Куманово|Куманово]], [[Битка при Битоля (1912)|Битоля]] (през [[Балканска война|Първата балканска война]]) и [[Битка при Брегалница|Брегалница]] (през [[Междусъюзническа войа|Междусъюзническата война]]). Участва в мирните преговори с Турция, проведени в Лондон през 1913 г. като военен експерт в сръбската правителствена делегация.
В началото на [[Първата световна война]] (1914 - 1918), Бойович поема командването на 1<sup>-ва</sup> армия. Неговата армия, понася огромни загуби в битката пропри Дрин, но успява да спре Австроавстро-унгарската офанзива. БожовичБойович е ранен в битката, поради което е заменен от [[Живоин Мишич]]. През януари 1916 г. е назначен за началник на Генералния щаб за втори път на мястото на болния войвода [[Радомир Путник]], който бива откаран от войниците си в [[Шкодра]]. Заема поста до юни 1918 г., когато подава оставка заради спор с генерали по въпроса за разширяването на Солунския фронт. Връща се на длъжността командир на 1-ва армия, която пробива вражеските линии и напредва дълбоко в окупираната територия. На 26 септември 1918 за приноса си във войната е произведен в чин [[войвода (военно звание)|войвода]].
През 1921 г. генерал Бойович е назначен за началник на Генералния щаб на югославската армия, а през 1922 г. се оттегля от активна служба. В самото начало на [[Втората световна война]], Петър Бойович е назначен за помощник на върховния главнокомандващ на югославската армия - младия крал [[Петър II (Югославия)|Петър II Караджорджевич]]. Въпреки това, поради старостта си, не участва в събитията, коитопоследвалите последватсъбития.
ГенералВойвода Петър Бойович умира в Белград на 20 януари 1945 година.
Автор е на редица статии публикуванипубликации във военни вестници и списания. Сред статиите средму коитоса: „Възпитание на войника“, „Метод за решаване на тактически задачи“, „Какво ни дават и какво може да очакваме от правилата на Егзерцирних“, „Защита на Косово поле (1922)“.
{{СОРТКАТ:Бойович, Петър}}
| 