Кулак: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без източници и дребни
доб. текст, източници
Ред 2:
 
 
'''Кулак''' (от [[руски език|руски]]: ''юмрук''). СпецифичнатаТова понятие да е използвано в [[Русия]] и преди Октомврийската революция, като е използвано за обозначаване на определена селска прослойка. Познатата сега специфична употреба на [[термин]]а е характерна за терминологията на руския марксизъм, има по-друго съдържание и възниква през 192020-те и 30-те години в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], по време на [[национализация|национализирането]] и „кооперирането“ на земята. КулациСъгласно сатази наричанитеория по-заможните селяни. За „народни врагове“ и кулаци са обявявани дори семейства, които не искат доброволно да предадат единствената си крава в [[колхоза]]. Спрямо кулацитеселячеството се прилагат различни [[репресия|репресивни]] мерки в процесадели на т. нар. „разкулачване“.:
* Кулаци - наричани са по-заможните селяни, използващи наемен труд и които притежават търговски или производствени обекти за обработка на селскостопански продукт. Точно определение на характерните признаци на кулачеството не са дадени, както и няма законови документи за размера на богатството или влиянието им в селските общински управи. Кулакът е наричан „''класов враг''“. Тази неопределеност на понятието е позволявало всяка съпротива срещу комунистическото управление да бъде означавано като кулашка и да се прилагат различни [[репресия|репресивни]] мерки в процеса на т. нар. „разкулачване“. За „народни врагове“ и кулаци са обявявани дори семейства, които не искат доброволно да предадат единствената си крава в [[колхоз]]а.
* Селски бедняци, предлагащи труда си срещу заплащане като наемни работници.
* Средни селяни, които в икономическо отношение са между двете горни категории - притежават собственост и с труда си получават доходи за семействата си.
 
В болшевишката практика този термин придобива друг политизиран смисъл и значение, отколкото да има някаква морална или или нравствена характеристика. Понятието кулак Владимир Ленин определя по следния начин:
::„Кулак: всеки селянин, който е произвел пшеница (храна) със своя труд и даже без използването на наемен труд, но крие пшеницата, се превръща в експлоататор, кулак, спекулант. “ <ref name="vileninpsst36opred">Ленин В.И. Полн. собр. соч. Т. 36. С. 447, 501, 59.</ref>
 
След 1945 г. терминът е възприет и в [[България]], където има същият смисъл, същото политическо значение и е употребяван за насаждане отрицателно отношение към селяни, неприемащи [[Колективизация|колективизацията]] и създаването на [[ТКЗС]] в страната. Това не е само морална категория, а и политическа репресия срещу земеделските собственици с методите на държавното управление, <ref> Справка до Тодор Живков за насоките на вражеската дейност в страната юли 1956 г. <[http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel7t1/f378bop1ae1031list1-12.pdf http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel7t1/f378bop1ae1031list1-12.pdf]> </ref>дори и след приемането им в ТКЗС. Обявяването за враг на народа и кулак на един селянин е оставено да се извърши от местните партийни органи, а политическото преследване, без никакво правно основание, се извършва от местните и държавните органи на властта. <ref> Протокол от заседание на Общинско управление - с. Бутан, 3 септември 1950 г. с данни за обявените за кулаци жители на селото и иззети от тях земи, гори, инвентар. Ф. 521, оп. 1, а.е. 2, л. 82-84, оригинал, машинопис. ТД на Държавен архив - Враца</ref>
 
== Бележки ==
<references />
 
След 1945 г. терминът е възприет и в [[България]], където носи същото значение и е употребяван за насаждане отрицателно отношение към селяни, неприемащи [[Колективизация|колективизацията]] и създаването на [[ТКЗС]] в страната. Това не е само морална категория, а и политическа репресия срещу собствениците с методите на държавното управление, дори и след приемането им в ТКЗС.
[[Категория:Икономика на СССР]]