Кулак: Разлика между версии

'''Кулак''' (от [[руски език|руски]]: ''юмрук''). Това понятие да е използвано в [[Русия]] и преди Октомврийската революция, като е използвано за обозначаване на определена селска прослойка. Познатата сега специфична употреба на [[термин]]а е характерна за терминологията на руския марксизъм, има по-друго съдържание и възниква през 20-те и 30-те години в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], по време на [[национализация|национализирането]] и „кооперирането“ на земята. Съгласно тази теория селячеството се дели на :

* Кулаци - наричани са по-заможните селяни, използващи наемен труд и които притежават търговски или производствени обекти за обработка на селскостопански продукт. Точно определение на характерните признаци на кулачеството не са дадени, както и няма законови документи за размера на богатството или влиянието им в селските общински управи. Кулакът е наричан „''класов враг''“. Тази неопределеност на понятието е позволявало всяка съпротива срещу комунистическото управление да бъде означавано като кулашка и да се прилагат различни [[репресия|репресивни]] мерки в процеса на т. нар. „разкулачване“. За „народни врагове“ и кулаци са обявявани дори семейства, които не искат доброволно да предадат единствената си крава в [[колхоз]]а.

* Средни селяни, които в икономическо отношение са между двете горни категории - притежават собственост и с труда си получават доходи за семействата си.

 

::„Кулак: всеки селянин, който е произвел пшеница (храна) със своя труд и даже без използването на наемен труд, но крие пшеницата, се превръща в експлоататор, кулак, спекулант. “ <ref name="vileninpsst36opred">Ленин В.И. Полн. собр. соч. Т. 36. С. 447, 501, 59.</ref>