Разлика между версии на „Весталка“

редакция без резюме
м (Робот Добавяне: id:Perawan Vesta)
[[Image:Vestalin-2Chief Vestal.jpg|мини220px|Изображение на римскаthumb|right|Главна весталка, скулптура]]
[[Файл:Vestal.JPG|дясно|220px|thumb|right|Весталка в изображение от 19 век от [[Фредерик Лейтън]].]]
[[Картинка:60 foro verso arco di titolRomaCasaVestaliDaPalatinoOvest.JPG|thumb|left|250px|Руини на Къщата на Весталките в [[Римски форум|Римския форум]]]]
'''Весталки''' се наричат жриците на богинята [[Веста]]. В храма на богинята имало шест весталки, чиито главни задължения се състояли в поддържането на свещенния огън. В [[Древен Рим]] те заемали почетно положение - техните показания в съда имали решаващо значение. Обида отправена към весталка се наказвала със смърт, а ако тя срещала престъпник, осъден на смърт, екзекуцията се отменяла. Подборът на кандидатките за весталка бил много строг: от [[патриции|патрицианските]] семейства по жребий се излъчвали 20 девойки на възраст от 6 до 10 години без физически недъзи. След това [[pontifex maximus]] избирал от тях 6, които постъпвали за десет години на обучение при старшите весталки. След посвещаването и принасянето в жертва на отрязаните си коси, момичетата били обличани в бели дрехи и към името им добавяли "Амата". После 10 години жриците изпълнявали служба в храма. Следващите 10 години те обучавали новите млади весталки, след което /след 30 години в храма/ могли най-накрая да се завърнат в родния си дом и да се омъжат. Най-голямото провинение на една весталка било загуба на целомъдрието - това се считало за осквернение на светостта на храма на Веста: виновната весталка била заравяна жива в земята. Друго провинение било загасването на свещения огън, което било тълкувано като лоша поличба за града - тогава провинилата се жрица била бичувана от понтифекса.
 
'''Весталки''' (на [[латински]]: ''virgines Vestales''; sg. ''virgo Vestalis'') се наричат жриците на богинята [[Веста]]. В храма на богинята имало шест весталки, чиито главни задължения се състояли в поддържането на свещенния огън. В [[Древен Рим]] те заемали почетно положение - техните показания в съда имали решаващо значение. Обида отправена към весталка се наказвала със смърт, а ако тя срещала престъпник, осъден на смърт, екзекуцията се отменяла. Подборът на кандидатките за весталка бил много строг: от [[патриции|патрицианските]] семейства по жребий се излъчвали 20 девойки на възраст от 6 до 10 години без физически недъзи. След това [[pontifex maximus]] избирал от тях 6, които постъпвали за десет години на обучение при старшите весталки. След посвещаването и принасянето в жертва на отрязаните си коси, момичетата били обличани в бели дрехи и към името им добавяли "Амата". После 10 години жриците изпълнявали служба в храма. Следващите 10 години те обучавали новите млади весталки, след което /след 30 години в храма/ могли най-накрая да се завърнат в родния си дом и да се омъжат. Най-голямото провинение на една весталка било загуба на целомъдрието - това се считало за осквернение на светостта на храма на Веста: виновната весталка била заравяна жива в земята. Друго провинение било загасването на свещения огън, което било тълкувано като лоша поличба за града - тогава провинилата се жрица била бичувана от понтифекса.
 
==Известни весталки==