Уикипедия

Черкези: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 12:
}}
 
Черкезите са кавказки народ от групата на адигите, населяващ северните и западните части на Кавказ. В миналото са били наричани зихи, меоти и адиги. Много често названието "черкези" служи като събирателно за на голям брой други народи от Северен Кавказ като абхази, кабардинци, чеченци, идагестанци, т.н. Исторически Русия винаги се е опитвала да ги покори заедно с другите кавказки народишепсуги, ноубъхи винагии едр. срещала сериозна съпротива. Днес черкезите живеят в [[Карачаево-Черкезия|Република Карачаево-Черкезия]] в състава на [[Руската федерация]]. По вероизповедание са мюсюлмани-сунити.
 
След Кавказката война (1817-1864 г.) големи маси черкези се преселват в Османската империя, а оттам турците ги преселват в България и някои други страни. Турските власти са ги използвали в качеството им на доброволна войска "башибозук", в която освен черкези имало помаци,цигани,татари, турци, албанци, кюрди и юруци. Заселени в България, черкезите постоянно тероризират мирното население, извършвайки набези в българските села и избивайки жителите им.
 
==История==
Наименованието "черкез" вероятно произлиза от "керкет", с което древногръцките автори са наричали населението, живеещо по североизточното крайбрежие на Черно море. Съвременна Черкезия е заселена от адигски племена през V-VIII век. През XII-XIII век част от адигите се заселват по поречието на река Терек, основавайки княжествата на Голяма и Малка Кабарда. По характер черкезите са жестоки и своенравни. Били са известни като много добри конекрадци.
 
През 1820 г1820г. руската външна политика на император Александър I е насочена към постепенно овладяване на Северен Кавказ. Това предизвиква ожесточена съпротива на местните народи, в това число и черкезите, които се обединяват във военни съюзи и водят сражения с руски редовни части. Избухналата [[Кавказка война]] (1817-1864 г.) е изключително кръвопролитна. Въпреки добрата организираност и силният фанатизъм адигите не успяват да постигнат победа. На 21 май 1864 г. войната е официално прекратена, а клаузите на мирния договор са неприемливи за адигитекавказците, които трябва да се изселват в равнинни райони и да започнат нов начин на живот.
По силата на двустранно сключен договор, Османската империя поема задължението по настаняването на кавказките изселници на територията на империята. Всъщност процесът на изселвания от Кавказ към тогавашна Турция започва след Кримската война от 1854г. и продължава с различна интензвиност до 1864г. и малко след това. Най-многочислени са изселническите вълни през периода 1860-1864г. Високият брой на бежанците създава силни затруднения на османските власти по разселванията на кавказците. Допълнителен проблем се оказва липсата на достатъчен брой плавателни съдове за транспортиране на хората през Черно море, както и липсата на нормални хигиенни условия и медицинско обслужване. Много от кавказците не разполагат с храна, хилядии семейства боледуват и мнозина от тях умират по пътя. Поради превишаване на нормата за допустимия товар, много от корабите потъват на дъното заедно с екипажите и пътниците.
Високата порта взима решение за концентриране на черкезките бежанци в християтнските провинции на империята и основно: България, Македония, днешните части на Молдова, Румъния, Сърбия /района на Цариброд, Ниш и Лесковац/, Косово и част от Северна Гърция. Целта е тези региони да се заселят с компактна маса мюсюлманско население, което в бъдеще да парира всеки опит за борба срещу султанската власт. Опитът по-късно показва, че черкезите успешно се използват в качеството им на милиции, особено по време на Априлското въстание през 1876г.
 
Нежеланието на кавказците да се приемат клаузите на договора и от страха на руски издевателства след войната предизвиква масова вълна на преселване на към Османската империя. Така нареченото "махаджирско" движение е съпроводено с много страдания за адигите, много от които умират по пътя от глад и болести. С организирането на депортацията на населението е натоварен турският генерал от черкезки произход Нусрет паша. Турските кораби, които трябва да поемат бежанците не достигат и това налага в тях да бъдат качвани много повече хора от допустимото. В следствие на претоварването много от корабите потъват по пътя заедно с хората.
 
==Черкезите в България==
В днешните територии на България черкезите са заселени основно в северната част на страната и в близост до черноморските пристанища Бургас и Варна. Компактни маси са заселени в днешните области: Видин, Враца, Монтана, Шумен, Добрич и Велико Търново, където черкезите създават свои села, а друга част от тях са настанени в български или турски села. В региона на Враца, Монтана и Плевен черкези са заселвани и в татарски села. В Южна България най-многобройната черкезка общност се създава в Ямболско, Бургаско и отчасти в днешната област Стара Загора.
В Османската империя черкезите са заселени в няколко области, където преобладава християнско население: България,Сърбия, Косово и Албания. Тази политика на Цариград е с цел да осуети по-бързо евентуални бъдещи бунтове и въстания на християнското население, мобилизрайки черкезите, които са мюсюлмани. И в действителност черкезите участват масово в потушаване на Априлско въстание в България през 1876 г. Взимат и активно участие по време на Руско-турската война от 1877/78 г., когато действат като нередовна конница.
 
Невъзможността на адигите да се адаптират бързо към новия климат в районите, където са заселени води до тежки заболявания и висока смъртност. Много от семействата за няколко години просто изчезват. Освен това голяма част черкези са заселени в сухи и горещи райони на Източна Турция, където гладът взима огромни жертви.
 
Трудно е да бъде изчислен общиятобщия брой на черкезите, заселени на територията на България. Най-малко поради това, че вълни на преселвания е имало преди 1864 г. с различна интензвиност. Много от тях се местят постоянно или се претопяват чрез бракове с други мюсюлмани (турци, татари, албанци). По различни данни на турскитериторията гражданскина регистристраната отса 1875заселени г.около на25-30 територията000 начеркезки Българиясемейства, живеяткоето по приблизително 20оценки 000се семействаизчислява черкезина около 120-150 000 души. ВКонстантин товаИречек числопосочва, влизатче черкезите заселенив иБългария преди 1878г. са 150 000 души, като обръща внимание на факта, че мъжкото население в МакедонияСеверна България сред кавказците, освен санджаците Ниш, Търново и София е 30 573 души.
 
Турската администрация прави усилия да направи черкезите добри стопани, като им отпуска земя за обработване. От българското население се е изискало да построи жилища на черкезите и да им даде добитък. Въпреки това кавказците се отдават на своеволия, кражби и насилия. Характерна тяхна черта си остава конекрадството и домашното робство, като има случаи, в които черкезите са продавали дори собствените си деца.
 
По време на Априлското въстание през 1876 г. черкезите участват в башибозушките отряди и извършват много зверства над населението. В това число отвличания на деца и девойки, които продават по-късно като роби.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Черкези“.