Предприемачество: Разлика между версии

'''Предприемачеството''' отнасяме към [[икономически]]те дейности, но те са сложен социален и психологичен феномен. Ако изходим от ситуацията на пазара на труда и ако обобщим възможностите за трудова реализация, предприемаческата функция е една от трите възможни дейности, чрез които индивидът може да осигури доходи за съществуване. Предприемачът е всъщност работодател, който регистрира индивидуално или в съдружие собствена фирма. Поради разбираеми икономически причини свързваме предприемаческите функции най-вече съссас сектора на малките и средни фирми, познати като малък бизнес. Често пъти започването на предприемаческа дейност е единствена алтернатива в сравнение с другите възможности на пазара на труда. По логиката на този пазар ние можем да осигурим нормалното си съществуване, ако намерим възможност в тъй наречените "бюджетни сфери" - държавна и общинска администрация, армия, полиция, здравеопазване и образование. В този сектор на трудовия пазар, обаче, новоразкритите работни места са недостатъчни. Другият вариант е кариерата на наемен работник, която не зависи от нивото на образование. Наемният труд обаче има това неудобство, че професионалната изява на индивида изцяло зависи от условията, определени от работодателя. Наличието на работни места при наемните работници и специалисти зависи от стопанската конюнктура. Често пъти в много микро бизнеси предприемаческата функция се свежда до самостоятелност – предпиемачът е едновременно собственик и изпълнител на трудовата функция. Научното определение за предприемачеството е твърде широко и се свежда до това, че предприемачът е по-необикновен участник в пазара на труда, както и се изтъква обстоятелството, че предприемачът е успешен стопански деец, който прехвърля ресурси от сектори с по-ниска печалба в такива с по-висока.