Илия Гарашанин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Вижте също: - текст с писанията му |
мРедакция без резюме |
||
Ред 13:
Илия Гарашанин е роден в с. [[Гараши]], [[Шумадия]], близо до [[Аранджеловац]]. Син на [[Милутин С. Гарашанин]], един от вождовете на "уставобранителите" - противници на [[династия]]та на [[Обреновичи]]те и привърженици на [[Караджорджевичи]]те. Първоначално учи в [[Гърция|гръцко]] училище, а после в [[Германия|немско]] училище в [[Банат]].
Известно време се занимава с
== Кариера ==
През [[1837]] г. [[княз]] [[Милош Обренович]] въвежда редовна военна служба в [[Сърбия]] и го назначава за главнокомандващ на [[армия]]та.
По-късно заема постовете заместник-министър и [[министър]] на вътрешните работи. През [[1852]] г. е премиер-министър и министър на външните работи на [[Княжество Сърбия]]. Пенсиониран по искане на руския [[император]] [[Николай Павлович|Николай І]] през [[1853]] г., но през [[1858]] г. отново поема Министерството на външните работи на княжеството. През [[1861]] - [[1867]] г. е премиер-министър и министър на външните работи на Сърбия.
След [[Френска революция (1848)|френската]] и унгарската
▲След [[Френска революция (1848)|френската]] и унгарската национална [[революция]] през [[1848]] г. се дистанцира от [[Русия]]. Гравитира към [[Франция]]. Радетел е за сближение на съседните [[славянски народи]] със Сърбия. Публикува т.нар. "[[Начертание]]" - [[план]] за една бъдеща южнославянска [[държава]].
== „Начертание“ ==
Публикува т.нар. "[[Начертание]]" - план за бъдеща южнославянска [[държава]].
Концепцията за бъдещата външна политика на Сърбия е дело на [[Адам Чарториски]], [[водач|лидер]] на [[Полша|полската]] [[емиграция]] в [[Европа]], и на [[Франьо Зах]], негов емисар в Сърбия. Издържана е в духа на модерния в [[19 век]] [[панславизъм]]. ▼
▲Концепцията за бъдещата външна политика на Сърбия е дело на [[Адам Чарториски]]
В своето [[Начертание]] Илия Гарашанин излага предимно своя оригинална концепция. Основните му предпоставки са: ▼
▲
''След разгрома на [[Османска империя|Отоманската империя]] трябва да бъде осуетено заменянето ѝ от друга европейска сила, най-вероятно [[Австрийска империя|Австрия]]. Предвид на това Сърбия трябва да се осланя на [[Русия]] в антиавстрийската си [[политика]], но още повече на западните сили - [[Франция]] и [[Англия]]. Сърбия трябва да се превърне в '''средище''', около което да се сплотят останалите [[южни славяни]] и балканските [[народ]]и, придържащи се към тезата "'''[[Балкани|Балкана]] - за балканските народи'''"''. ▼
▲''След разгрома на [[
За да бъде според Гарашанин изградена независима '''сръбска [[Югославия|южнославянска държава]]''', трябва системно да се води революционна пропаганда сред южните славяни под [[Османска империя|турско]] и [[Австрийска империя|австрийско]] иго и да се ратува Сърбия да получи икономическа [[независимост]] и излаз на [[море]]. В [[Начертание]]то Гарашанин с тъга признава, че измежду всички южни славяни, най-многобройни са [[българи]]те, към които сръбската страна трябва да има специална асимилационна политика.▼
▲За да бъде
== Значение ==
Концепцията на Гарашанин се възприема от всички десни [[Политически партии в Сърбия|сръбски политически формации]]. „[[Начертание]]
Илия Гарашанин се счита за основоположник на т.нар. "[[Великосръбска доктрина]]". Заедно с [[Милош Милоевич]] и [[Стоян Новакович]] е един от "тримата големи", или т.нар. ''трима апостоли'' на [[сърбошовинизъм|сърбошовинизма]].<ref>{{cite book |title= Enciklopedija Jugoslavije, MCMLVIII, Zagreb}}</ref>
Line 44 ⟶ 45:
* [http://www.promacedonia.org/srbi/nacher.html Из „НАЧЕРТАНИЕ"-то, Илия Гарашанин, промакедония.орг, чертаене на идеята Велика Сърбия]
{{СОРТКАТ:Гарашанин}}
[[Категория:Сръбски политици]]
[[Категория:Великосръбска идеология]]
| |||