Централен комитет на ВМОРО и ВМРО: Разлика между версии

През 1894 година на [[Ресенски конгрес на ВМОРО|първия редовен конгрес на ВМОРО]] в [[Ресен]] за председател на централния комитет е избран [[Христо Татарчев]], а за секретар [[Даме Груев]]. Те поемат и ръководството на [[Солунски революционен окръг|Солунския революционен окръг]]<ref>[http://www.geocities.com/vmro_makedon/i-kong.html Ѓорѓиевски, Цане. I Конгрес.]</ref> През 1896 година [[Гьорче Петров]] е член на ЦК, но след като се установява в София е заместен от [[Христо Матов]], като по това време и [[Иван Хаджиниколов]] е в комитета<ref>Петров, Тодор, Билярски, Цочо, „ВМОРО през погледите на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2002 г., стр.114</ref>. Пере Тошев става член на ЦК през 1898 година<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/pt/pere_toshev.htm Пере Тошев (Личност и Дело), Светозар Тошев]</ref> През 1898-1899 година ЦК реализира две важни за революционното дело цели. Комитета започва изпращането на списъци в [[Българска екзархия|Българската екзархия]], по които се назначават за български учители членове на организацията, а през 1899 година се създава и [[Четнически институт на ВМОРО|Четническия институт на ВМОРО]], чрез който се масовизира четническото движение.

Комитета и изобщо организацията изпадат в криза след разкритията на [[Винишка афера|Винишката]] и [[Солунска афера|Солунската]] афери, при които почти всички главни дейци на ВМОРО са арестувани и заточени в [[Мала Азия]]. През 1903 година на [[Солунски конгрес на ВМОРО (1903)|Солунския конгрес]] Централен комитет в лицето на [[Иван Гарванов]], [[Спас Мартинов]] и [[Димитър Мирчев]] взима решение за вдигане на всеобщо въстание. Всички видни фигури на ВМОРО отсъстват от конгреса, поради разкрития и масови арести на няколко афери.