'''Иван Владислав''' е последния владетел на [[Първото българско царство]] ([[1015-1018]]). Той е син на брата на цар [[Самуил]] - [[Арон]]. Когато семейството му е убито по нареждане на чичо му цар [[Самуил]], той е спасен от братовчед си [[Гавраил Радомир]] ([[976]] г.). Стреми се да отстрани от престола наследниците на цар Самуил, по внушение на [[Василий II Българоослепител]] (според хрониките). През август [[1015]] година става цар, след като (според [[Скилица]]) убива Гаврaил Радомир по време на лов. Убива жената на Гавраил Радомир и ослепява сина му. Убива и хърватския княз [[Иван Владимир]][[http://liternet.bg/publish4/vtodorov/znam/kosara.htm]] - васал и зет на цар Самуил, и който след смъртагибелта симу е почитан въздигнат закато светец - св.([[Йоан Владимир]]). Опитва се да спре с всякакви средства инвазията на [[Василий II]] и през есента на 1015 г., след разорението на Охрид, избира Битоля за главен град. По негово нареждане е изсечен [[Битолски надпис|Битолският надпис]] за строежа на крепостта ([[1015-1016]]), в който се зове "блъгарiнъ родомь" и "самодрьжъцемь блъгарьскомь". Предприема поход за да върне Драч (1015-1016). Съюзява се с [[Кракра Пернишки]] ([[1016-1017]]). Прави опити да привлече като съюзници [[печенегите]], но безуспешно. Обсажда през февруари [[1018]] г. крепостта [[Драч]]. Тук пада убит в бой с византийците, по други сведения от ръката на заговорници. След смъртта му [[България]] пада окончателно под византийска власт. Роднините му и потомците са изселени в Мала Азия - съпругата му Мария, синовете му [[Алусиан]], Арон, Персиян, Траян и Радомир и шестте му дъщери, като известна по име е само Екатерина.
