Парадигма: Разлика между версии

'''Парадигма''' най-общо означава модел на мислене - конкретно в някоя [[научна]] дисциплина или в друг [[епистемология|епистемологичен]] контекст.

 

== Етимология ==

 

== Определения ==

 

Парадигмата е ключов модел,образец или метод (за постигане на определен вид цели).Често тя е най-характерното или основно свойство на една теория или направление на науката.От края на 60-те думата парадигма се отнася до мисловен модел в някаква научна дисциплина или друг епистемологичен контекст.Първоначално дума е била специфична за граматиката:речникът Merriam-Webster 1900 определя нейната техническа употреба единствено в контекста на граматиката или като термин за илюстративна притча или басня в реториката.За целите на лингвистиката Фердинанд дьо Сосюр използва понятието парадигма за обозначаване на клас от подобни елементи.

 

 

'''Научната парадигма на Кун'''

Обикновена аналогия:Опростената аналогия за парадигма е навик в разсъждаването или кутията в широко използваната фраза „мислене извън кутията”.Мисленето „вътре в кутията” е присъщо на нормалната наука.Кутията обхваща мисленето на нормалната наука и по този начин тя е аналогична на парадигма.”Мисленето извън кутията” би могло да бъде това, което Кун нарича революционна наука.Революционната наука е обикновено неуспешна и рядко води до нови парадигми.Когато е успешна тя води до големи проблеми в научния мироглед.

 

един модел зад група от типични примери за нещо

 

парадигма (експериментална),

експериментална ситуация

В науките за поведението,например Психологията,Биологията,Неврологията,експерименталната парадигма е експериментална ситуация (например начин на провеждане на определен тип експеримент),която е обусловена от определени регулирани стандарти и често има теоретичен фон.Една парадигма в този технически смисъл обаче не представлява ограничен начин на мислене,колкото в епистемологичния ѝ смисъл.

 

програмна парадигма,образен модел на програмиране обикновено подсилен от използвания програмен език.

 

Програмната парадигма е основен стил на програмиране,отнасящ се до това как трябва да бъдат формулирани решенията на проблемите в един програмен език. Една програмна парадигма осигурява (и определя) гледната точка, която програмистът има относно изпълнението на програмата. Например в обектно ориентираното програмиране програмистите могат да приемат програмата като сбор от взаимодействащи си обекти, докато във функционалното програмиране една програма може да бъде приемана за последователност от функционални изчисления.При програмиране на компютри или системи с много процесори процесно ориентираното програмиране позволява на програмистите да мислят за програмите като за групи от успоредни процеси,действащи възоснова на логически споделени структури от данни.Точно както различните групи в софтуерното инжинерство поддържат различни методи,така и различните програмни езици поддържат различни програмни парадигми.Някои езици са предназначени да поддържат една определена парадигма (Smalltalk и С+ поддържат обектно ориентираното програмиране,а Haskell поддържа функционално програмиране),докато други програмни езици поддържат много парадигми (като С++,Common Lisp,Scheme,Python,Ruby и Oz).Много програмни парадигми са добре познати както с командите,които забраняват,така и с тези,които позволяват.Например чисто функционалното програмиране позволява употребата на странични ефекти;структурираното програмиране не позволява употребата на командата Go to.Отчасти поради тази причина новите парадигми се считат за ограничени или твърде строги от тези,които са свикнали с по-ранни стилове.Това избягване на някои команди обаче може да улесни доказването на теореми за точността на една програма или просто да разбере нейното поведение,без да ограничава общия характер на програмния език.Връзката между програмните парадигми и програмните езици може да бъде сложна,понеже програмния език може да поддържа много парадигми.Например C++ е предназначен да поддържа елементи от процедурното програмиране,обектно ориентираното програмиране и общото програмиране.Проектантите и програмистите обаче решават как да създадат една програма,използвайки тези елементи на парадигмата.Може да бъде написана изцяло процедурна програма на C++,може да бъде написана изцяло обектно ориентирана програма или пък да бъде написана програма,която съдържа елементи и от двете парадигми.

 

Спрегаема парадигма

 

В граматиката спрежението е изменението или маркирането на една дума (или по-точно лексема), за да се отрази граматическа (която е сродна) информация като род, време, число и лице. Идеята за „дума” независима от различните спрежения се нарича лексема, а формата на дума, която няма или има минимално изменение, се нарича лема. Организиран списък от изменените форми на дадена лексема се нарича спрегаема парадигма.

 

 

Израз (известен още като модерна дума),често неологизъм,широко използван в управителските,техническите,административните,а понякога и в политическите среди.Въпреки че се срещат широко в тези среди,думите често имат неясно значение.Модерните думи обикновено са предназначени за впечатляване на нечия публика претендирайки за някакви познания.По тази причина често те са универсални.Обикновено правят изреченията трудни за разискване,поради неясното им значение.Тези думи се различават от жаргона по това,че имат задачата да впечатляват или да направят смисъла по-неясен,докато жаргонът (теоретически) има добре определено техническо значение,поне за специалистите.Обаче шумът около новите технологии често превръщат техническите термини в модерни думи.Една модерна дума може да се появи,а може и да не се появи в речника,а в случай че се появи смисълът и като модерна дума може да не съвпада с традиционното определение.

 

 

Измененията на парадигмата имат тенденция да са най-драматични в науките,които изглеждат стабилни и развити,както физиката в края на 19-ти век.По това време физиката изглежда дисциплина,която допълва последните детайли на една напълно отработена система.През 1900 г. Лорд Келвин формулира:„Няма нищо,което да бъде открито във физиката.Всичко,което остава са все по-точни измервания”.Пет години по-късно Алберт Айнщайн публикува своята теза за специалната теория на относителността,която оспорва законите,които лежат в основата на Нютоновата механика,които са били използвани за описване на силата и движението повече от триста години.В този случай новата парадигма свежда старата до особено положение.В смисъл,че Нютоновата механика все още е добър модел за приближение на скорости,които са бавни в сравнение със скоростта на светлината.

Самият Кун не смята,че идеята за парадигмата е подходяща за обществените науки.Той обяснява в предговора си към „Структурата на научните революции”,че е измислил концепцията за парадигмата с цел да различи обществените от естествените науки.Той обяснява също така,че е написал тази книга за да покаже ясно,че няма и не може да има някакви парадигми в обществените науки.Матей Доган, френски социолог,в статията си „Парадигми в обществените науки” разработва оригиналната теза на Кун,че изобщо няма парадигми в обществените науки откакто понятията са многозначни.Доган дава много примери за несъществуването на парадигми в обществените науки в есето си,особено в социологията,политическата наука и политическата антропология.

 

 

Изменяне на термини.

 

Вероятно най-голямата бариера за промяна на парадигмата,в някои случаи, е съществуването на парализа на парадигмата – невъзможността да се види отвъд настоящия модел на мислене.

 

Примерите вкючват теорията на Галилео Галилей за хелиоцентричната вселена,откритието на електростатичната фотография,ксерографията и кварцовият часовник.

 

Парадигмата като „Цялостност на мирогледа” ("Gestalt of a Weltanschauung")

Следователно парадигмата е разбиране на една реалност, която е „Цялостна” („Gestalt”),резултат от трите дяла на психологията:метафизиката,епистемологията и етиката:

 

 

Очевидно е, че трите дяла в психологията описват структурата на една парадигма.Нито един от дяловете на метафизиката, епистемологията и етиката не може да не бъде взет предвид при разбирането на парадигмите.Заедно те описват Цялото („Gestalt”) като спирално (не просто кръгово) движение, формиращо херменевтичното разбиране.

По този начин Парадигмата може да бъде разбрана единствено в контекста на Херменевтичния цикъл в „Структура на парадигмите”.Той заменя обикновените интерпретации или просто довеждането до разбиране.От това следва,че парадигмите са развиващи се по природа,движещи се в Херменевтичен цикъл,а не в повтарящи се механични кръгове.Описването на една парадигма като модел,мироглед или с който и да е друг термин,едва ли е нещо повече от обикновено преименуване на разбирането за парадигмата до някакво друго разбиране,рискуващо да бъде просто едно тафтологично за

 

 

Ханда, М.Л. (1986) представя идеята за „социална парадигма” в контекста на социалните науки.Той идентифицира основните компоненти на една социална парадигма.Подобно на Кун,Ханда повдига въпроса за променящата се парадигма,процесът, познат като „промяна на парадигмата”.В този смисъл той се съсредоточава върху социалните обстоятелства,които ускоряват такава промяна и ефектите от нея в социалните институции, включително и в образователните.Тази пълна промяна на социалната арена променя начинът,по който индивидът възприема реалността.

Друга употреба на думата парадигма е от гледна точка на мирогледа „Weltanschauung”.Например в социалните науки терминът се използва за описване на група от преживявания,вярвания и ценности,които влияят на начина,по който индивидът възприема реалността и отговаря на това възприятие.Социалните учени приемат фразата на Кун „промяна на парадигмата”,за да обозначат промяна в начина,по който дадено общество възприема организирането и разбирането на реалността.”Доминиращата парадигма” се отнася до ценностите или начина на мислене в едно общество,които са стандартни и широко приети за даден период.Доминиращите парадигми са формирани от обществената културна среда и от контекста на историческия момент.Следващите са условия,които улесняват превръщането на една система на мислене в приета доминираща парадигма:

 

 

Думата парадигма също така все още се използва за означаване на модел,образец или очевидно ясен,типичен пример или архетип.Терминът често се употребява с този смисъл в дизайнерските професии.Дизайнерските архетипи обхващат професионални прецеденти за дизайнерски решения.Най-добрите примери за дизайнерски парадигми са:”Книга източник на творчески визуализации” от Уейк и „Дизайнерски парадигми” от Петровски.

Този термин също се използва и в кибернетиката.Тук той значи (в много общ смисъл) идеен пъроначален модел за намаляване на хаотичната маса до някаква форма на ред.Забележете приликите с концепцията на ентропията в химията и физиката.Парадигмата там е един вид забрана да се продължи всяко действие,което би увеличило крайната ентропия на системата.За да се създаде една парадигма се изисква затворена система,която би приела всякакви промени.По този начин парадигмата може да бъде приложена само към система,която не е в крайната си фаза.Някои езикови пуристи усещат,че с терминът парадигма е широко злоупотребявано сред „бизнес философите” и адвокатите от всякакъв тип и в този контекст не носи никакъв смисъл.

 

[[Категория:Философия на науката]]