Парадигма: Разлика между версии

Като алтернатива Оксфордския английски речник определя парадигмата като „модел или образец, екземпляр”. По този начин допълнителен компонент към определението за парадигма на Кун е:

Така в рамките на нормалната наука парадигмата е набор от примерни експерименти, които е вероятно да бъдат копирани или подражавани.Преобладаващата парадигма често представя по-специфичен начин на виждане на реалността или ограничения на приемливи програми за бъдещи проучвания отколкото много по-обобщения научен метод.

Пример за изцяло приета парадигма е стандартния модел на физиката. Научният метод взема предвид ортодоксални научни изследвания на много феномени,които могат да се противопоставят или опровергаят стандартния модел. Обаче финансирането на такива експерименти би било по-трудно, пропорционално на сумата на отклоненията от приетия стандартен модел теория, която експеримента би тествал. Например един експеримент, който тества масата на неутриното или разтварянето на протона (малки отклонения от модела) е по-вероятно да получи пари, отколкото експерименти, търсещи нарушенията в запазването на силата или начини да се постигне пътуване обратно във времето.

Важен аспект на парадигмите на Кун е това, че парадигмите са несъизмерими,което значи, че две парадигми не могат да бъдат сравнявани една с друга. Новата парадигма, която измества старата не е задължително да е по-добра, защото критерия за оценка зависи от самата парадигмата.

По-пренебрежителният термин „групово мислене” и терминът „групово съзнание” имат много близко значение,което се отнася до малки или големи по мащаб примери за дисциплинирана мисъл. [[Мишел Фуко]] използва термините [[епистема]] и [[дискурс]], {{факт|матезис}} и таксономия, като аспекти на „парадигма” в оригиналното значение на Кун {{източник}}.

Обикновена аналогия:Опростената опростената аналогия за парадигма е навик в разсъждаването или кутията в широко използваната фраза „мислене извън кутията”. Мисленето „вътре в кутията” е присъщо на нормалната наука.Кутията обхваща мисленето на нормалната наука и по този начин тя е аналогична на парадигма. ”Мисленето извън кутията” би могло да бъде това, което Кун нарича революционна наука. Революционната наука е обикновено неуспешна и рядко води до нови парадигми. Когато е успешна тя води до големи проблеми в научния мироглед.