Разлика между версии на „Парадигма“

м
=== Изменения на парадигмата ===
 
Измененията на парадигмата имат тенденция да са най-драматични в науките, които изглеждат стабилни и развити, както физиката в края на 19-ти век. По това време физиката изглежда дисциплина, която допълва последните детайли на една напълно отработена система. През 1900 г. Лорд Келвин формулира: „Няма нищо, което да бъде открито във физиката. Всичко, което остава са все по-точни измервания”. Пет години по-късно [[Алберт Айнщайн]] публикува своята теза за специалната теория на относителността, която оспорва законите, които лежат в основата на Нютоновата механика, които са били използвани за описване на силата и движението повече от триста години. В този случай новата парадигма свежда старата до особено положение. В смисъл, че Нютоновата механика все още е добър модел за приближение на скорости,които са бавни в сравнение със скоростта на светлината.
 
В „Структурата на научните революции” Кун пише, че: „Следващия преход от една парадигма към друга чрез революция е обичайният модел на развитие на развитата наука”. Идеята на Кун сама по себе си е революционна за времето си, тъй като довежда до значителна промяна в начина, по който академиците говорят за науката. Така тя причинява или е сама по себе си част от „промяната на парадигмата” в историята и социологията на науката.
 
Философите и историците на науката,вкючително самия Кун, накрая приемат променена версия на модела на Кун,която синтезира неговите първоначални виждания с постепенния модел, който го предхожда.Оригиналния модел на Кун сега е възприеман за много ограничен.
 
Самият Кун не смята,че идеята за парадигмата е подходяща за обществените науки. Той обяснява в предговора си към „Структурата на научните революции”, че е измислил концепцията за парадигмата с цел да различи обществените от естествените науки. Той обяснява също така, че е написал тази книга за да покаже ясно, че няма и не може да има някакви парадигми в обществените науки. Матей Доган, френски социолог,в статията си „Парадигми в обществените науки” разработва оригиналната теза на Кун, че изобщо няма парадигми в обществените науки откакто понятията са многозначни. Доган дава много примери за несъществуването на парадигми в обществените науки в есето си, особено в социологията, политическата наука и политическата антропология.
 
== Парализа на парадигмата ==