Линеен радиоприемник: Разлика между версии

▲Конструирането на линеен приемник е възможно след създаването на усилвателната триелектродна лампа - триод и другите типове многорешетъчни [[Електронна лампа|радиолампи]]. Конструктивната схема е патентована от Ернст Александерсон (Ernst Alexanderson) през 1916 година. Характерното за радиоприемното устройство е, че до детектирането си, приетия от предавателя модулиран сигнал не се преобразува, а само усилва с неговата носеща честота. Блоковата схема, в най-общия случай се състои от антена, входно устройство, високочестотен (резонансен) усилвател, детектор, нискочестотен усилвател и възпроизвеждащо устройство на телефонни слушалки или високоговорител.

▲===Входно устройство(ВхУ)===

▲Входното устройство представляват [[трептящ кръг|лентови филтри]], чиято резонансна честота е настроена на честотата на приемания сигнал f_s. Входното устройстово извършва предварителна честотна селекция на приеманите сигнали. За да се осигури приемането на всчки сигнали от зададения честотен обхват, е необходимо резонансните кръгове да могат да се пренастройват в зададения обхват, което става чрез променлив кондензатор или променлива индуктивност. Връзката с антената се осъществява индуктивно с бобина или капацитивно с кондензатор. ВхУ трябва да осигури съгласуване на антената с радиочестотния усилвател, с което се цели да се постигне минимален коефициент на шум на приемника.

▲Резонансният усилвател се състои от високочестотен усилвателен елемент и товар - трептящ кръг, настроен на честотата на приеманата [[радиостанция]]. Конструктивно това се постига чрез сдвоен кондензатор или такъв който да разполага със секции за трептящия кръг на входното устройство и още толкова на брой, колкото са на брой резонансните усилватели. Така с органа за настройка на радиоприемника едновременно се променя резонансната честота както на входните трептящи кръгове, така и на резонансните усилватели. Усилването на приетия сигнал води до намаляване на нелинейните изкривявания и повишаване на избирателността и чувствителността, което съществено отличава този радиоприемник от най-простия от този вид [[Детекторен радиоприемник|детекторния радиоприемник]]. В техническите среди е прието броя на усилвателните стъпала да се означават с цифри, а детектора с буквата '''V'''. Означението '''0V0''' означава - в.ч. усилвателни стъпала няма, V е означение за детектор, следващата цифра нула показва че няма нискочестотен усилвател, т.е. това е детекторен радиоприемник. Означението '''1V2''' означава, че приемника има един в.ч. усилвател, детектор и два н.ч. усилвателя.

▲Детекторът преобразува високочестотното модулирано [[напрежение]] на полезния сигнал в звуково напрежение, задействащо възпроизвеждащото устройство. В тези радиоприемници са използвани лампови диоди.

▲Нискочестотният усилвател има предназначение да увеличи мощността на нискочестотния детектиран сигнал. Обикновено е използвана схемата 1V2, т. е. н.ч. усилвател има две стъпала<br>

▲В зората на радиоразпръскването и развитието на ламповите радиоприемници, схемата на линейният приемник е намерила голямо приложение. За резонансен в.ч. усилвател е използвана триелектродна лампа, която поради високия си проходен капацитет ''анод-решетка'' има ниско усилване, а при високи честоти се самовъзбужда и нуждае от неутрализация на вредното въздействие на този капацитет. Неутрализацията е въведена от Луис Алан Хазелтайн (Louis Alan Hazeltine) през 1922 година. Значителното подобряване на качеството на линейния приемник е постигнато след конструирането и внедряването на в.ч. усилвателен тетрод (1926 год.) и [[пентод]] (1930 год.), на които проходния капацитет е по-нисък, а усилването е по-високо.

▲'''Избирателността''' се определя от резонансните кръгове на входното устройство. Тя се увеличава от резонансния усилвател, като се усилва нивото на приетия сигнал и допълнително се потиска част от страничната честотна лента, извън тази на носещите в.ч. колебания на избраната радиостанция. Всеки резонансен усилвател съдържа настроиваеми резонансни трептящи кръгове (с променливи кондензатори или индуктивности), което значително усложнява конструкцията на радиоприемника, както и поддържането на постоянни електрически параметри на усилвателя за приемания честотен обхват. Поради малкия брой на резонансните кръгове по горните причини, резонансната характеристика на радиоприемника не обезпечава висока избирателност, което общо снижава качествените му показатели. Затова се използва за прием на радиосигнал от мощни радиостанции, работещи в дълговълновия и средновълновия обхват.

▲'''Чувствителността''', т.е. способността на радиоприемника да приема сигнали от далечни и слаби радиостанции е ниска, поради неголямото усилване на полезния сигнал до детектора, по причини казани по-горе.