[[Картинка:Montana_krepost.JPG|мини|210px|Развалините на крепостта на хълма над Монтана. Построена от [[Римската империя|римляните]], разрушавана и възстановявана многократно до края на [[Втора българска държава|Второто българско царство]]]]
Районът около Монтана става част от [[Римска провинция|римската провинция]] [[Мизия|Горна Мизия]] през [[29 пр.н.е.]], заради стратегическото си местоположение. Бърдото е изиграло главна роля за построяването на военен гарнизон, чиято цел е била да предпазва от вражески нашествия, идващи от север. Около [[160]] г. военният лагер, основан вероятно на мястото на старо [[Траки|тракийско]] селище, получава градски права под името '''МонтанезиумМонтанензиум''' ({{lang-la|Municipio Montanensium}}), което се превежда буквално като „планинско селище“ (поради непосредствената близост на Балкана). Градът се развива и благоустроява по римски модел и става второто по важност селище в Горна Мизия след [[Рациария]] ([[Арчар]]). През този период е изградена крепостта на хълма над Монтана, обществени сгради, храмове, бани и театри. Монтана се превръща в типично имперско селище, където съжителстват местното романизирано население, италийски и малоазиатски заселници. Основа на икономиката са едрите земевладелци от италийски произход и техните вили и имения, където местното население служи като работна ръка при добива на земеделска продукция и злато по поречието на Огоста. В града има и прослойка гръкоезични заселници от източен произход, занимаващи се със заначтчийство и лихварство. За покровители на града в духа на [[Елинизъм|елинизма]] са обявени [[Диана]] и [[Аполон]].
