Разлика между версии на „Коняво“

6734 bytes added ,  преди 10 години
м
редакция без резюме
м
м
== География ==
 
Село Коняво се намира в [[Кюстендилска котловина|Кюстендилската котловина]], на североизток от гр.Кюстендил, на шосето [[София]] - [[Кюстендил]] - [[Скопие]] и отклонението за гр.[[Бобов дол]], в югозападните поли на [[Конявска планина|Конявската планина]]. Купно село.
Село Коняво се намира в [[планина|планински]] район.
Селото е с голям брой къщи, над 921 жители. Територията му е около 10000 дка, близо е до р. Струма.
Коняво се намира в подножието на Конявската планина, на шосето София - Кюстендил - Скопие.
 
Климат : умерен, преходно континентален.
 
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Коняво (1949-1978) и Община Кюстендил (от 1978 г.). [http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%CA%EE%ED%FF%E2%EE&code=38432&kind=-1]
 
== Население ==
{| {{prettytable}}
| '''Година'''
| align="center" | 1880
| align="center" | 1900
| align="center" | 1920
| align="center" | 1926
| align="center" | 1934
| align="center" | 1946
| align="center" | 1956
| align="center" | 1965
| align="center" | 1975
| align="center" | 1984
| align="center" | 2010
|-
| '''Население'''
|align="center" | 716
|align="center" | 997
|align="center" | 1187
|align="center" | 1263
|align="center" | 1282
|align="center" | 1301
|align="center" | 1145
|align="center" | 1369
|align="center" | 1369
|align="center" | 1115
|align="center" | 817
|}
== История ==
Няма данни за времето на възникване на селището. В землището на селото са открити останки от античен некропол и светилище в местността "Маркова стъпка".
 
В турски регистри селото се споменава като Коново (1570), Койнива, Коньово и Коньова (1576). В своите пътеписи (1836-1838) французинът [[Ами Буе]] го посочва като ''"Конево, Кониево, където пътят за Радомир пресича през брод Стримон"''. В руска триверствова карта от 1878 г. е записано като Коньово.
<!-- == Религии == -->
 
През 1866 г. селото има 64 домакинства с 460 жители. Преди Освобождението селото брои 50 български и 40 турски къщи. Само 8 турски къщи били с постоянни жители - останалите турци живеели в Кюстендил.Земята била притежание на четири големи турски чифлика 7 Ибраимов, Пашов, Расимбегов и Февибегов.
<!-- == Обществени институции == -->
 
В края на ХІХ век селото има 10288 декара землище, от които 6193 дка ниви, 1695 дка гори, 1341 дка лозя, 583 дка естествени ливади, 511 дка овощни и зеленчукови градини и др. и се отглеждат 972 овце, 319 говеда и 58 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (зърнени храни, овощарство, лозарство, тютюнопроизводство) и животновъдството. Развити са домашните занаяти, има 6 воденици и бакалница.
== Културни и природни забележителности ==
* Архитектурен паметник на загиналите руски воини в Руско-турската война
 
Селото има собствено училище от 1874 г., през 1880 г. е построена църквата "Преображение Господне".
== Редовни събития ==
<!-- == Личности == -->
<!-- == Литература == -->
събор
 
През 1915 г. е учредено Земеделско скотовъдно спестовно-заемно сдружение "Орач". Открита е пощенска станция (1921), създадено е читалище "Светлина" (1922), лекарски участък (1935), лятна детска градина (1936). През 1928 г. е образуван воден синдикат "СТрума", който построява помпена станция между селата Ръждавица и Шипочано.Селото е водоснабдено (1934) и електрифицирано (1939).
 
През 1956 г. е учредено ТКЗС"Обединение", което от 1960 г. е център на Обединено ТКЗС"Димитър Благоев" (включващо и Жабокрът с махалата Гирчевци, Копиловци, Дворище, Буново и Цървеняно), а от 1982 г. е център на АПК"Димитър Благоев" - с.Коняво.
 
Изградени са 2 помпени станции за напояване (1952, 1962), нови стопански постройки, читалищен дом, административна сграда, магазини, детска градина, аптека, стадион и лятна къпалня (1960), лятно кино. Оформен е площад, повечето от улиците са благоустроени и асфалтирани, строят се нови модерни обществени и частни сгради.
 
В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с развитието на овощарството и ловния туризъм.
<!-- == Религии == -->
Село Коняво принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]]. Населението изповядва източното [[православие]].
<!-- == Обществени институции == -->
* Кметство Коняво.
* Читалище "Светлина" - действащо читалище, регистрирано под номер 2568 в Министерство на културата на Република България. Дейности : Група за народни обичаи Лазарки; Клуб Млад приятел на книгата; Кръжок по народно творчество; библиотека с 12742 тома.
== КултурниИсторически, културни и природни забележителности ==
* Църква "Преображение Господне" (1880).
* Архитектурен паметник на загиналите руски воини в Руско-турската война.
== Икономика ==
До 1989 г. в черешовите насаждения на Коняво са произвеждани 60% от цялата черешова продукция на България за износ за прясна консумация. В селото има кариера за гранит, пътна фирма, и бензиностанция.
== Редовни събития ==
<!-- === Кухня === -->
* Събор.
<!-- == Личности == -->
<!-- == Литература == -->
* [[Йордан Захариев| Захариев, Йордан]]. ''Кюстендилската котловина'', София, 1963 г., изд.БАН., с.282-288.
* ''[[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я'', София, 1988 г., изд.БАН., с.315;
* Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). ''Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник.'' София, 2002, изд.Пенсофт, с.133.
 
<!-- === Кухня === -->
== Външни препратки ==
* [http://vremeto.bg/city.php?city=3249 Времето в с.Коняво]
* [http://www.kyustendil.e-gov.bg/ Официален сайт на Община Кюстендил]
* [http://www.predavatel.com/bg/2/kus.htm Радио и телевизия в Кюстендил]
 
{{Населени места в Община Кюстендил}}
 
{{Мъниче селища в България}}
[[Категория: Села в Област Кюстендил]]