Бунавад: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Skippiebg (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Картинка:Bunavad_Timetable.jpg|мини|250п|Листовка на Бунавад от 1927 г.]]
'''Бунавадъ''' (Българско народно въздухоплавателно акционерно дружество) е първата [[авиокомпания]] в [[България]]. Дружеството е създадено към края на 1926 г., открива редовни въздушни линии между важни български градове от октомври 1927 г. и е закрито през 1930 г.
 
Следвоенен непряк наследник на БунадавъБунавадъ е Дирекцията[[Дирекция на въздушнитеВъздушни съобщения]] към Министерството на транспорта и съобщенията (ДВС), която открива въздушни линии под името БВС (Български въздушни съобщения) и която с време се превръща в [[ТАБСО]] и наследници.
 
==История==
 
През 1926 г. българската държава и германският самолетопроизводител [[„Юнкерс”]] се договарят да се спомогне образуването на българска авиокомпания, която да ползва самолети марка „Юнкерс”. Договорът предвижда държавата да улесни кредити за купуването на самолети и да изразходва средства за откриване на въздушни линии. Официалното подписване е на 22 ноември 1926 г.
 
През 1927 г. частни български капитали под ръководството на д-р Димитър Точков основават Бунавадъ. Дружеството поръчва два от популярните на времето самолета [[Junkers F. 13]] за приемане по-късно през годината. От самото начало Бунавадъ предлага пътнически и пощенско-товарни превози. Първите български марки за въздушна поща влизат в продажба на 7 ноември 1927 г.
 
Освещаването на авиокомпанията и първият й полет по маршрут [[София]]-[[Русе]]-[[Варна]] е на софийското летище [[Божурище]] на 25 октомври 1927 г. Държавата е представена от о. з. подполковник [[Кимон Георгиев]], доскоро министър на железниците и пощите, чието звание е променено на министър на железниците, пощите и въздухоплаването за случая. Известният авиационен пионер и летец изпитател от Юнкерс [[Фриц Хорн (летец)|Фриц Хорн]] представя германската страна, като е пристигнал със самолет [[Junkers G.23]]. Присъстват и тогавашният кмет на София о. з. генерал [[Владимир Вазов]], софийският [[митрополит Стефан]], Констанца Ляпчева, съпруга на тогавашния министър председател [[Андрей Ляпчев]], съпругата на К. Георгиев, журналисти и много граждани.
 
Двата Junkers F. 13 на Бунавадъ са именувани на тържеството, като г-жа Георгиева (съпруга на Кимон Георгиев) кръщава самолета с регистрация B-BUNA „Ластовица”, а г-жа Ляпчева кръщава B-BUNB „Соколъ”. Самолетите изпълняват показни полети за печата и присъстващите, след което B-BUNA „Ластовица” заминава по първия редовен полет на авиокомпанията. Тримата му пътници са посрещнати на Летище Варна от митрополит Симеон и голям брой граждани.
 
Впоследствие Бунавадъ открива линиите [[Видин]]-Русе-Варна и София-[[Пловдив]]-[[Бургас]] (спроредспоред някои източници София-Бургас без междинно кацане).
 
В края на 1929 г., „Юнкерс” се оттегля от договора, сключен през 1926 г. поради последиците от [[Голямата депресия]]. Бунавадъ продължава да действа сред драстично влошената делова конюнктура, докато е принудена да се закрие на неизвестна дата през 1930 г. <references/ref>http://www.novazora.net/2008/issue12/story_11.html</referencesref>. Бидейки победена страна в [[Първата световна война]] България в общи черти е лишена от правото да има своя [[авиация]] по силата на [[Ньойския договор]]. Това, наред с липсата на меджуправителственимеждуправителствени споразумения, до голяма степен предрешава съдбата на евентуални международни линии, замисляни от Бунавадъ или от други непоявили се български авиокомпании.
[[Image:Junkers-f13.jpg|thumb|riht|250px|Junkers F.13, [[Технически музей в Мюнхен|Deutsches Museum]], Мюнхен, Германия]]
 
[[Image:Junkers-f13.jpg|thumb|riht|250px|Junkers F.13, [[Технически музей в Мюнхен|Deutsches Museum]], Мюнхен, Германия]]
==Инфраструктура==
 
Бургас е единственият град, обслужван от Бунавадъ, който е изградил напълно действащо международно летище към основаването на авиокомпанията. Скромна аерогара за пътници и поща е открита на летище Божурище за нуждите на Бунавадъ и други авиокомпании през 1927 г. Варна също открива „аеропристанище” за откриването на Бунавадъ; впоследствие то е преместено на ново място. И останалите летища и аерогари са строени за полетите на новата авиокомпания.
 
Line 26 ⟶ 24:
 
==Направления==
 
* София-Русе-Варна и обратно
* Видин-Русе-Варна и обратно
Line 32 ⟶ 29:
 
==Парк==
Всички полети са обслужвани от самолети тип [[Junkers F. 13]].
 
== Източници ==
Всички полети са обслужвани от самолети тип [[Junkers F.13]].
<references />
 
{{Български авиокомпании}}