История на полуостров Морея през Средновековието: Разлика между версии

'''ИсторияИсторията на полуостров Морея през Средновековието''' ({{lang-de|Geschichte der Halbinsel Morea während des Mittelalters}}) е историко-етнографско изследване на [[Якоб Фалмерайер|Якоб Филип Фалмерайер]] (1790-1861) издадено в две части в [[Щутгарт]], съответно през [[1830]] и [[1836]] г.

Първата част на книгата излиза в годината на образуване на [[Кралство Гърция]] и предизвиква неимоверенмеждународен отглас не толкова в самата [[Гърция]], колкото в [[Европа]]. Фалмерайер става неимоверно известен за времето си със "славянската си докторска дисертация" или с "гръцката си теория". Книгата възбужда духовете в Европа по онова време. Изследването представлява критика на водещото разбиране на историците в [[Бавария]] и другаде, че гърците произхождат от древните [[елини]].

Четири години преди излизането на първата част, е издадена [[история на руската държава]] на [[Николай Карамзин]], която предизвиква "истинска революционна вълна" в руската [[историография]] - в насока към популярния [[панславизъм]] по онова време. Това кара немския историограф да "мобилизира" западното обществено мнение към "борба срещу панславистката експанзия" според някои изследователи. Постепенно историята на [[източен въпрос|източния въпрос]] навлиза в руслото на събитията предизвикали злополучната за [[Руска империя|Руската империя]] [[Кримска война]]. Руската външна политика по това време започва да се отласква от "[[гръцки проект|гръцкия проект]]" на [[Екатерина Велика]], заместен от [[Мегали идея]]та подкрепяна от [[Западна Европа]]. В същност става въпрос за борба за влияние между в [[Голямата игра]] изтока и запада върху "болния човек" в [[Голямата игра]] - [[Османска империя|Османската империя]].

В този смисъл "историята на полуостров Морея през Средновековието" е идеологически обременена, но не и лишена от [[концепция|концептуално]] основание. Основната теза на книгата е, че през средновековието византийска Гърция е изцяло деелинизирана и пославянчена и, че съвременните елини имат повече славянска, отколкото елинска кръв във вените си. В този контекст Гърция е загубила [[елинизъм|елинизма]] си, който е много модерен по онова време в Европа, и народа на древна [[Елада]] е придобил друг народностен облик през [[средновековие]]то. Това се е получило в резултат от "скитската афера", казано с други думи и [[алегория|алегорично]], според Фалмерайер.

Славяно-скитската теза за произхода на гърците има своя предистория. Още през 1814 г. английския полковник, пътешественик и археолог [[Уилям Лийк]] (1777-1860) излага това виждане за частичната славянизация и албанизация на съвременните гърци в своесвоите изследване''Researches in Greece''. Той е подкрепен от британския политик [[Лорд Абърдийн]] (1784-1860).

[[Теория]]та от книгата на Фалмерайер има продължение през [[20 век]], когато в [[Третия Райх]] е публикувано изследването на [[Макс ФаксмерФасмер]] за [[славяните в Гърция]].