Съюз на българските конституционни клубове: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) този е младотурчин от Иттихад ве Терекки |
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
||
Ред 10:
[[Картинка:SBKK dve.JPG|дясно|мини|250п|Първи редовен конгрес на СБКК в Солун през 1909 година.]]
[[Файл:Bulgarian Constitutional Clubs Members Gorna Dzhumaya.jpg|дясно|мини|250п|Членове на Българските конституционни клубове в Горна Джумая, 10 юли 1909 г.]]
За членове на Централното Бюро са избрани [[Тома Карайовов]], [[Владимир Руменов]], [[Тодор Лазаров]], сред основатели са още [[Георги Кулишев]], [[Георги Баждаров]], [[Кирил Пърличев (революционер)|Кирил Пърличев]], [[Антон Димитров]], [[Христо Батанджиев]], [[Симеон Радев]] и други. [[Христо Татарчев]] подкрепя открито СБКК, макар да не участва в дейността и. След изборите от [[25 октомври]] СБКК вкарва в парламента един
Вестник „Отечество“ служи за разясняване на идеите на политическата организация. В 43 брой от [[18 юли]] [[1909]] година в статия посветена на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] се казва: {{цитат|Десети юли [хуриет], това е епилог на Илинден; Илинден, това е най-тържественият акт на величествената македонска революционна драма. Без Илинден не би имало 10 юли. Последната дата е общоосманска. Илинден е наш, на българите.}}
СБКК в програмните си документи залага главно на колективните права на отделните не турски народности в империята, аграрни и социални реформи с цел подобряване положението на християнското население. Силно се акцентира на автономията на [[Македония]] и [[Одринско]], както и за важната обединителна роля на Българската екзархия като православна църква на всички българи там. Организацията се противопоставя на масовото колонизиране на македонските земи от мюсюлмански заселници.
| |||