Зенитно оръдие: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м fixing masked redirect
Echeveria (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 3:
 
За първи път зенитни оръдия се използват през [[Първата световна война]]. През [[Втората световна война]] се използват както такива с голям калибър (90 или 88 милиметрово оръдие), както и малокалибрени установки (например легендарните герменски ПВО установки с 30 мм оръдия MK 108).
Текстът по-долу е недостоверен. Всичко това се отнася за руската материална военна част.
 
[[Вермахт|Германските]] войски използват много рационално зенитното оръдие по време на Втората световна война. Имайки предвид, че огромният 88 мм. снаряд и дългата цев дават изключителна начална скорост и далекобойност, а от там - и разрушителна сила, започват да ги използват като [[противотанково оръдие]]. Ефектът бил толкова силен, че [[Оръдеен купол|куполите]] на уцелените [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] машини направо изхвърчали във въздуха от попадението. 88-милиметровото оръдие било толкова успешно и като противотанково средство, че германците започват да го монтират на танк "[[Тигър (танк)|Тигър"]] през [[1943]] година.
 
В следвоенните години са използвани различни като размер, калибър и вид зенитни установки, но с модернизирането на ПВО, започват да се използват вече [[ракета|ракетни]] установки „земя-въздух“, както и ракети изстрелвани от войници (като например преносимата ракетна установка [[FIM-92 Стингър]]), които изместват оръдието като основно средство за противовъздушна отбрана.