Огромно влияние оказва широко разпространената тогава теория за наследствеността. Посредством това в произведенията на писателите натуралисти човекът е представен като биологичен вид, роб на зверските си инстинкти, жертва на болезнена наследственост. Най-употребяваната форма е [[Роман (литература)|роман]]ът. Той е ''"изследване на природата, хората и средата"''.
Представители - [[Емил Зола]], [[Ги дьо Мопасан]], [[Алфонс Доде]], [[Хенрик Ибсен]], [[Герхарт Хауптман]], [[Арно Холц]], [[Аугуст Стриндберг]], [[Лудвиг Анценгрубер]].
