Полетинци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 14:
== География ==
Село Полетинци се намира в [[планина|планински]] район в Кюстендилското [[Краище]], по западните склонове на [[Земенска планина|Земенската планина]], северозападно от гр.Кюстендил.
Селото е разпръснат тип, образувано от махали : Луковска, пещерска, Пантелевска, Каменичка, чифличка, Ломничка, Клявкова, Платнарска, Падинска, Пашина, Змейска, Манчева и Тънкина.
Климат : планински, умерен, преходно континентален.
Името на селото идва от "По-летин" - роден след лятото.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Долно Уйно (1949-1958), Община Драговищица (1958-1961), Община Долно Уйно (1961-1978), Община Драговищица (1978-1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). [http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%CF%EE%EB%E5%F2%E8%ED%F6%E8&code=57188&kind=2]
==Население ==
{| {{prettytable}}
| '''Година'''
| align="center" | 1866
| align="center" | 1880
| align="center" | 1900
| align="center" | 1926
| align="center" | 1934
| align="center" | 1946
| align="center" | 1956
| align="center" | 1965
| align="center" | 1975
| align="center" | 1984
| align="center" | 2010
|-
| '''Население'''
|align="center" | 178
|align="center" | 270
|align="center" | 294
|align="center" | 556
|align="center" | 546
|align="center" | 489
|align="center" | 285
|align="center" | 150
|align="center" | 91
|align="center" | 70
|align="center" | 35
|}
== История ==
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично и късносредновековно селище, крепост и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
Село Полетинци е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под името
През 1866 г. селото има 22 домакинства със 178 жители.
В края на ХІХ век Полетинци има 4840 дка землище, от които 2227 дка ниви, 2032 дка гори, 264 дка естествени ливади, 300 дка пасища, 17 дка лозя и др. и се отглеждат 891 овце, 479 кози, 188 говеда и 66 коня. Основен поминък на населението са земеделие, скотовъдство и домашни занаяти.
След Освобождението е открито училище, което през 1885 г. се премества в новопостроената училищна сграда. През 1928 г. е открито читалище.
През 1931 г. е основана Кредитна кооперация "Единство". През 1934 г. кооперацията построява кооперативен дом. След въвеждане на държавния монопол в банковото дело (1947) става всестранна. През 1953 г. влиза в състава на Селкооп "Съгласие" - с.Долно Уйно.
== Религии ==▼
Село Полетинци принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]]. Населението изповядва източното [[православие]].▼
През 1950 г. се създава [[ТКЗС]]"Емил Шекерджийски", което от 1979 г. е в състава на АПК - с.Драговищица.
Селото е електрифицирано (1956) и водоснабдено (1983). Центърът и питищата за съседните села са асфалтирани.
В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Активни миграционни процеси.
== Обществени институции ==
▲== Религии ==
▲Село Полетинци принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]]. Населението изповядва източното [[православие]].
== Исторически, културни и природни забележителности ==
* [[Църква (сграда)|Църква]] "Света Петка (
* [[Оброк]] "Свети Пантелеймон". Намира се на около 1,5 км. югозападно от църквата в махала Пантелеевска, до старо дъбово дърво. Мястото е оградено с нисък зид - суха зидария.
* [[Оброк]] "Свети Дух". Намира се на около 125 метра североизточно от църквата, в местността "Селище".
* [[Оброк]] "Свети Илия". Намира се на около 750 метра западно от църквата, в местността "Полетински камък".
* Паметник на убити партизани в местността "Черенец".
* Паметник на [[Кюстендилски партизански отряд "Драговищица"|Кюстендилския партизански отряд "Драговищица"]] - в местността "Полетински камък".
== Редовни събития ==
== Личности ==
== Литература ==
* [[Йордан Захариев| Захариев, Йордан]]. ''Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище'', София, 1918 г., изд.БАН., с.418-421;
* Стойков, Руси - ''Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.)'' - В : Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
* Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - ''Археологически паметници от Кюстендилски окръг'', София, 1978 г., с.25;
* Соколоски, Методија. ''Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак.'' т.V, кн.І, Скопије, 1983 г., с.710-712;
* Юрукова, Йорданка. - ''Монетните находки открити в България през 1982 г.'' - Археология, XXVII, 1985 г., 2, с.63;
* Георгиев, Георги. ''Полезните изкопаеми от времето на траките'', С.1987 г., с.79;
* ''[[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я'', София, 1988 г., изд.БАН., с.211, 516-517;
* Чолева-Димитрова, Анна М. - ''Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник.'' София, 2002, изд.Пенсофт, с.157.
* Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - ''Археологически паметници от Кюстендилско. Част І. Археологически паметници от Кюстендилското Краище.'', Велико Търново, изд.Фабер, 2002 г., с.34-35;
== Други ==
| |||