Иван Ганецки: Разлика между версии

В началото на м. февруари 1877 г. е назначен за командир на [[гренадир|Гренадирския]] [[корпус]]. Влиза в България през м. септември в хода на усилването на руската армия. Частите на корпуса са съсредоточени при [[Плевен]] срещу [[Западна османска армия (1877)|армията на Осман паша]]. След отхвърлянето от [[Осман паша]] на предложението за капитулация на великия [[княз]] [[Николай Николаевич]], руските войски преминават към пълна блокада на Плевен. На 4 ноември 1877 г. генерал-лейтенант Ганецки е назначен за началник на VI-и Блокаден участък, оценен от руското командване като оперативно и тактически най-опасен при опит за пробив. Изгражда цялостна укрепителна линия : лонжети, траншеи, път, телеграфно съобщение и др. Сред войнишкия състав е популярен. Известен е с човечност и откровеност. На 28 ноември 1877 г. Осман паша прави последен опит да разкъса блокадата в посока [[Плевен]] - р.[[Вит]] в участъка на генерал-лейтенант Ганецки. Осведомен от българи живеещи в Плевен за точното място на пробива, генерала от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]] / командващ обсадата / издава заповед за пълна подкрепа на генерал-лейтенант Ганецки. В 7,30ч е даден сигнал ''тревога''. С усилията ня Сибирски, Малоросийски, Астрахански, Фанагорийски пехотен полк и поддържащи части, атаката на Осман паша в направлението [[Долни Дъбник]] - [[Долна Митрополия]] е отразена. След преминаване на цялата руска групировка в общо настъпление в 14,00 ч. Осман паша капитулира. Предава сабята си на генерал-лейтенант Ганецки. Върната е от император [[Александър II (Русия)|Александър II]] в знак на уважение. За победата при Плевен генерал-лейтенат Ганецки е награден с Орден " [[Свети Георги]] " III ст.