Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
[[Файл:Solidus-Odoacer-ZenoRIC 3657cf.jpg|дясно|мини|Одоакър.]]
[[Файл:Odoacer 480ad.jpg|дясно|мини|Царството на Одоакър, [[480]] г.]]
'''Одоакър''' или '''Одоакер''' (Одоакер, Odoacer, Odovacer, Odoacar, Odovacar, [[лат]]. Odovacrius; * ок. [[433]], † вер. [[15 март]] [[493]] в [[Равена]]) е римски офицер (вероятно от германски произход) и след премахването на [[Ромул Августул]] през [[476]] г. крал на [[Италия]] (lat: ''Rex Italiae'').
 
Одоакър е син на [[Едекон]] (Edekon, Edika), който е на служба, и в най-близкия кръг на [[хуни|хунския]] крал [[Атила]] и жена му от племето на [[скири]]те. Брат е на [[Хунулф]], който се издига в [[Източната Римска империя]] до [[магистър милитум]]. Одоакър растеръсте в двора на Атила. Той е [[арианство|арианин]] и вероятно е неграмотен.
 
Одоакър служи в охраната на западноримския император [[Прокопий Антемий|Антемий]] (Anthemius).
 
След като генерал [[Флавий Орест]] през [[475]] г. изгонва последниятпоследния легитимен император на [[Римска империя|Западната Римска империя]] [[Юлий Непот]] и издига своя син [[Ромул Августул]] за император, варварските помощни войски ([[федерати]]) с водач Одоакър се разбунтуват и искат земя в Италия, което Орест отказва.
 
Понеже почти няма регулярни западноримски войски и варварските федерати на Одоакър всъщност са единствената военна сила в Италия, мнозинството на наемниците избира на [[22 август]] [[476]] г. Одоакър за [[крал]].
 
Одоакър убива края на август 476 г. Орест, малко след това и неговия брат. Смъква Ромул като му обещава годишна парична издръжка. Одоакър съобщава в [[Константинопол]], че западът няма нужда от свой Август и се подчинява на [[Византия|източно римския]] император. Веднага се обявява сам за крал на Италия и след смъртта на Юлий Непот, източно римският император [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]] го признава като независим управител на Италия под източно римска защита.
 
След неуспехи през 489 г. при [[Изонцо (река)|Изонцо]], след това при [[Верона]] и на 11 август 490 г. на [[Ада]]) и дълга обсада в [[Равена]], сключва след Гарвановата битка през 493 г. на 27 февруари 493 г. примирие с остготския крал [[Теодорих Велики]], най-вече заради заплахата от глад. Няколко дена по-късно Одоакър е убит в двореца му в Равена за отмъщение лично от Теодорих. Синът му Тела се спасява в [[Галия]], убит е още същата година, при опит да се върне в Италия.
 
== Литература ==
*Maria Cesa: Il regno di Odoacre. La prima dominazione germanica in Italia. In: B. Scardigli, P. Scardigli (Hrsg.): Germani in Italia. Rom 1994, S. 307–320.
*John M. O'Flynn; Generalissimos of the western Roman Empire. University of Alberta Press, Edmonton 1983, ISBN 0888640315.
*Guy Halsall: Barbarian Migrations and the Roman West, 376–568. Cambridge University Press, Cambridge 2007, ISBN 9780521434911, S. 278ff.
*Dirk Henning: Periclitans res Publica: Kaisertum und Eliten in der Krise des Weströmischen Reiches 454/5-493 n. Chr. Stuttgart 1999, ISBN 3-515-07485-6.
*Arnold Hugh Martin Jones: The constitutional position of Odoacer and Theoderic. In: Journal of Roman Studies 52, 1962, S. 126–130.
*Edward A. Thompson: Romans and Barbarians. The decline of the Western Empire. Madison 1982, ISBN 0-299-08704-2.
*László Várady: Epochenwechsel um 476. Odoaker, Theoderich der Große und die Umwandlungen. Budapest/Bonn 1984, ISBN 3774921075.
*Herwig Wolfram: Gotische Studien. Volk und Herrschaft im Frühen Mittelalter. C. H. Beck, München 2005.
* Herwig Wolfram: Odowakar. In: Reallexikon der Germanischen Altertumskunde. Bd.Band 21, S. 573–575.
 
== Вижте също ==
* Herwig Wolfram: Odowakar. In: Reallexikon der Germanischen Altertumskunde. Bd. 21, S. 573–575.
*[http://www.nndb.com/people/033/000102724/ Odoacer ]
 
[[Категория:Римска империяКрале]]
 
[[Категория:Римски военачалници]]
 
[[Категория:Византийски узурпатори]]
 
 
 
 
[[Категория:Римска империя]]
 
[[ar:أودواكر]]