Ерманарих: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 9:
| починал-място =
}}
 
[[Файл:Chernyakhov.PNG|дясно|мини|250п| Оцветеното в оранжево е т. нар. ''Черняковска култура'', или царството на Ерманарих от [[4. век]].]]
'''Ерманарих''' (Ermanarich, Ermanarico, готски: Aírmanareiks, [[лат]].: Ermanaricus; * [[266]]; † [[375]] / [[376]]) е първият исторически [[крал]] на [[остготи]]те от рода на [[Амали]]те и последен крал на германо-[[гревтунги]]те, от [[350]] до [[376]] година.

Син е на остготския крал [[Ахиулф]] (Achiulf). Женен е за Сунилда (Sunilda също Schwanhilde) († ок. 375) <ref>[http://www.mittelalter-genealogie.de/_voelkerwanderung/s/sunilda_ostgoten_koenigin_375/sunilda_ostgoten_koenigin_375.html www.mittelalter-genealogie.de]</ref>. Основател е на голямо царство в Южна [[Русия]].
Вероятно при нападение на [[хуни]]те и [[алани]]те се самоубива през 376 г.<ref>(Amm. 31, 3, 1f.).</ref>
 
Делата и смъртта му са централен елемент на северните [[сага|саги]]. Още през 6 век [[Йорданес]] споменава Ерманарих в неговата история на готите (De origine actibusque Getarum). Разкази за Ерманарих се срещат също в някои песни от [[Стара Еда|Старата Еда]] (13 век). През 16 век е намерена т. нар. "Песен за смъртта на Ерменрих" ; {{Lang-de|Lied von Ermenrichs Tod}}, в която се разказва как Дитрих фон Берн побеждава и убива легендарния остготски крал. Едва след смъртта на Ерманарих хуните успяват да подчинят готите.
Line 18 ⟶ 19:
Големината на царството на Ерманарих не е определена със сигурност. Предполага се, че е имал голямо влияние от Южна [[Русия]] на [[Черно море]] до [[Балтийско море]] и от [[Дон]] до [[Днестър]].
 
След неговата смърт една част от гревунгитегревтунгите се обединява около наследника му [[Витимир]] (Vithimiris), който не е от Амалите. Той бяга в посока запад, където е убит в битка против аланите и хуните.
 
== Външни препратки ==
Line 25 ⟶ 26:
== Източници ==
<references />
 
 
{{Крале на остготите}}