Хаджи Христо Българин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 1:
</noinclude>{{Биография инфо
'''Хаджи Христо Българинът''' (1794 - ?) е командир от [[гръцка война за независимост|гръцката война за независимост]] (1821 - 1829), който за заслугите си към [[кауза]]та за свободата на [[Гърция]] получава чин генерал от [[гръцка армия|гръцката армия]], а по-късно участва в изграждането на свободна Гърция, т.е. [[Кралство Гърция]].▼
| име = Хаджи Христо Българин
| портрет = dot.png
| описание = български революционер
| наставка =
| роден-дата = [[1783]]/[[1794]]
| роден-място =
| починал-дата =
| починал-място =
}}
▲'''Хаджи Христо Българинът'''
== Биография ==
Приет радушно от водачите на въстанието [[Теодорос Колокоторонис]] и [[Александър Ипсиланти]], той организира български отряд във войната. Личната му храброст и командирски качества се проявяват при [[обсада на Триполица|овладяването на крепостта Триполица]] на 23 септември 1821 г. На неговия отряд се пада главната заслуга са разгрома на войските на [[Махмуд паша]]. По-нататък се редят подвизите на Хаджи Христо в боевете при [[Фтиотида]], [[Термопили]]те, [[Будница]] и [[Навплион]]. Голям е приносът му за победата при прохода [[Дервенаки]], където турските войски претърпяват едно от най-тежките си поражения. Гръцкият биограф на Хаджи Христо пише: „Този отряд извърши грамадни доказани подвизи, единият от които е прословутия подвиг при Дървенаки на 26 и 27 юли 1822 г.“.▼
Бащата и братът на Христо - Ставро загиват в бой с [[османци]]те по време на [[Първо сръбско въстание|Първото сръбско въстание]] през [[1806]] г. Христо също взима участие във въстанието, но след неуспеха му бяга в [[Босна]], а от там през [[Венеция]], [[Родос]] и [[Кипър]] се прехвърля в [[Александрия]]. Постъпва на служба при албанеца [[Мехмед Али паша]], [[валия]] на [[Египет]]. Отличава се по време на службата с храбростта си в сраженията с непокорните на властта арабски племена, за което се сдобива с прозвището "шахим" /ястреб/. По-късно преминава на служба в [[Сирия]], където служи при [[Хуршит паша]]. Пашата е назначен от [[султан]]а за управител на [[Пелопонес]]. С него и Хаджи Христо се отзовава в [[Морея]].
При [[обсада на Триполица|обсадата на Триполица]] Хаджи Христо минава на страната на въстаналите [[гърци]], оглавявайки като опитен командир голям отряд от [[българи]]. През лятото на 1822 г. печели решителната за въстаниците битка при теснините [[Дервенаки]], водени от бившия хайдушки войвода [[Теодорос Колокотронис]], разгромявайки 40-хилядната османска армия, изпратена да потуши гръцкото въстание. В мемоарите на Колокотронис се споменава, че сражението е спечелено благодарение на войнските умения на Хаджи Христо, който с ловък маньовър се озовава начело на отряд в тила на османските войски. На 23 май 1824 г. Хаджи Христо е произведен в чин генерал от гръцката армия. През същата година, по негово предложение е извършена реорганизация на гръцката войска, като конницата придобива статут на самостоятелна част и е оглавена от него.
== Участие в гръцкото въстание ==
▲
През 1823 г. отрядът на Хаджи Христо извоюва нова победа над турските войски при [[Кромиди]]. В [[Наваринско сражение|боя при Наваринската крепост]] той попада в плен и е затворен в едно от подземията на крепостта [[Метони]]. Авторитетът му е толкова голям, че едно от условията на съюзниците на обединените бойни флоти на [[Руска империя|Русия]], [[Британска империя|Англия]] и [[Френска империя|Франция]], разгромили османския флот при [[Наварин]], е освобождаването на Хаджи Христо. Той е посрещнат като герой на остров [[Егина]], по това време столица на Гърция. Хаджи Христо продължава участието си в гръцката освободителна борба. Ипсиланти, който е свидетел на героизма на Хаджи Христо при [[Обсада на Тива|обсадата на Тива]], се обръща към въстаниците: „Дерзайте, нападайте и избивайте тираните. Един Караискакис загубихме, друг такъв ни изпрати богът на Гърция“.
Line 7 ⟶ 23:
На 23 май 1824 г. Хаджи Христо получава генералско звание и високи отличия. В правителствен декрет от 1833 г. се казва: „От днес нататък в знак на признателност част от крепостта Метони да носи името на Хаджи Христо“. А в [[Атина]] на българския герой е издигнат паметник.
След освобождението на Гърция остава в гръцката столица и взима активно участие и в гръцкия политически живот.
== Източници ==
* [http://books.google.bg/books?id=HDQn3tJkyUcC&pg=PA256&lpg=PA256&dq=%D0%9E%D0%B1%D1%81%D0%B0%D0%B4%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0&source=bl&ots=qdDcz7xJb0&sig=crS5V6_V5Bu0LyRLHk1o-0clcIw&hl=bg&ei=LTgXTNzMNcai_Aa1ooiZDA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=5&ved=0CCYQ6AEwBA#v=onepage&q&f=false История на Българите: Военна история на българите от древността до наши дни (В Гръцкото въстание (1821))]
* История на Българите, том V, Военна история на бълагрите от древността до наши дни" - под редакцията на доц. д-р полк. (р.) Димитър Зафиров, доц. д-р Емил Александров, Издателство "Знание" ЕООД, 2007 г.
| |||