Едмънд Спенсър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Luckas-bot (беседа | приноси) м Робот Добавяне: ro:Edmund Spenser |
Редакция без резюме |
||
Ред 13:
== Живот и творчество ==
Едмънд Спенсър е роден в [[Лондон]] през 1552 г. син на шивача Джон Спенсър и съпругата му Елизабет. Едмънд има поне една сестра и няколко братя. Той получава образованието си в училището Мърчънт Тейлър в Лондон, където изучава [[латински]]. Счита се, че някои от стихотворенията публикувани в сборника ''Theatre for Worldings'' от фламандския бежанец Ян ван дер Нууд на 25 май [[1569]] г. са написани или преведени от младия Спенсър
Приятелят на Спенсър Харви го убеждава да се върне на юг, където го запознава със сър [[Филип Сидни]], който го представя в двора и с когото обсъждат поезия. През [[1577]] г. Спенсър посещава [[Ирландия]], а през същата година или през следващата влиза на служба при графа на Лестър. През [[1580]] г. отива в Ирландия, вероятно на служба при новоназначеният заместник-лорд Артър Грей (модел на героя от ''Кралицата на феите'' Артегал, олицетворение на справедливостта
Спенсър се надява чрез поезията си да си намери място в кралския двор, където заедно с Роли занася първите три книги от ''Кралицата на феите'' и получава аудиенция при кралицата. Той обаче дръзко се противопоставя на основния секретар на кралицата, [[Уилям Сесил]] и единственото, което получава за работата си е пенсия през 1591 г. Когато е предложено да получи 100 лири стерлинг годишно за своята поема Сесил отвръща „Какво, всичко това за една песен?“. Вместо това получава 50. Спенсър пише памфлет против Сесил, който веднага е иззет.
В началото на 1590-те години Спенсър пише памфлет озаглавен ''Възглед върху днешното състояние на Ирландия''. Ръкописът е публикуван през [[1633]] г. Памфлетът твърди, че Ирландия никога няма да бъде напълно „омиротворена“ от англичаните докато местният език и обичаи не се унищожат, посредством насилие, ако е нужно. Спенсър препоръчва тактиката на изгорена земя, каквото е наблюдавал по време на [[Дезмъндови бунтове|Дезмъндовите бунтове]], за да се създаде глад. Спенсър изразява известна похвала на [[келти|келтската]] поетична традиция, но също така използва тенденциозен и неправдоподобен анализ, за да докаже, че ирландците са потомци на варварите [[скити]]. [[Оливър Кромуел]], който повече от който и да е друг английски държавник прилага предложенията на Спенсър, предоставя бившите владенията на Спенсър на внука му през 1657 г.
На [[11 юни]] [[1594]] г. Спенсър се жени за Елизабет Бойл, скоро след което е публикуван том със сонетите му ''Аморети'', посветени на ухажването на съпругата му и стихотворението ''Епиталамион'', посветено на сватбената му церемония. Според ''Аморети'' 80 поетът е завършил втората част на ''Кралицата на феите'' (книги IV-VI), когато се жени, макар да е публикувана през 1596 г. Спенсър е изгонен от дома си по време на [[бунт на Тайрон|бунта на Тайрон]] през [[1598]] г. Замъкът му в Килколман, близо до Донерейл, северен [[Корк]], е изгорен и се смята, че едно от невръстните му деца загива в пожара, а според местна легенда умира и съпругата му. Спенсър притежава друг имот, на юг в Рени, на скала над р. Блекуотър в северен Корк. Руините му са все още видими днес. Недалече е растял „Дъбът на Спенсър“, който е унищожен от светкавица през 1960-те години. Според местната легенда той пише част от или цялата ''Кралица на феите'' под дървото. На следващата година Спенсър отива в Лондон, където умира според [[Бен Джонсън]] от „липса на хляб“ на [[13 януари]] [[1599]] г. Графът на [[Есекс]] плаща за погребението му. Погребан е в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]] до своя учител [[Джефри Чосър]]. Ковчегът му е носен от други поети и те хвърлят писалки и стихове в гроба сред много сълзи.
Ред 26:
== Структура на Спенсъровия стих и сонет ==
Спенсър използва специфична поетична форма наречена Спенсъров стих в няколко творби, включително ''Кралицата на феите''. Състои се от осем реда ямбичен пентаметър, а Последния ред е хексаметър, известен като [[александрина]]. Римата е следната: ababbcbcc.
{{Общомедия|Category:Edmund Spenser}} ▼
Спенсъровият [[сонет]] е нещо средно между Петрарковия (италиански) и Шекспировия (английски) сонет. Подобно на [[Шекспир]]овия сонет се състои от три четиристишия и двустишие, но в традицията на [[Петрарка]], заключението е следствие от тезата изразена в четиристишията. Римата се различава от Шекспировия сонет: abab bcbc cdcd ee.
== Източници ==
▲{{Общомедия|Category:Edmund Spenser}}
<references />
{{сорткат|Спенсър, Едмънд}}
[[Категория:
[[Категория:Ренесанс]]
[[Категория:Хора от Тюдоровата епоха]]
[[be-x-old:Эдмунд Спэнсэр]]
|