Песен за Роланд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kavaldjiev (беседа | приноси) |
Kavaldjiev (беседа | приноси) |
||
Ред 6:
[[Карл Велики]] и неговата армия се бият в продължение на седем години в [[Испания]] и обсаждат гр. [[Кордоба (Испания)|Кордова]], когато [[сарацини|сарацинският]] халиф на [[Сарагоса]] Марсил свиква своите благородници с желанието да спаси Сарагоса от настъплението на [[франки]]те. По съвет на Бланкадрин Марсил решава да се престори, че се предава, за да осигури изтеглянето на франките от земите си. Бланкадрин обещава на Карл Велики, че ако се върне в своята столица Екс-ла-Шапел ([[Аахен]]), Марсил скоро ще го му изпрати заложници и дарове и ще го последва, за да му стане васал и да приеме християнството. Благородниците от свитата на Карл Велики обсъждат как да отговорят на предложението на Марсил. [[Бретан]]ският маркиз [[Ролан]], племенник на Карл Велики, не вярва на Марсил, но Ганелон, Наимон и повечето от другите са склонни да му се доверят. Карл Велики се съгласява с мнозинството, но все още има трудност да намери посланик, който да отиде при Марсил, тъй като Марсил е убил двамата предишни посланици при него. Той отказва предложението на Ролан и архиепископа на [[Реймс]] Турпин те да отидат и повелява, че никой от Дванайсетте перове няма да бъде избран. Ролан предлага неговият втори баща Ганелон да отиде като посланик, тъй като той е подкрепил приемането на предложението. Ганелон тълкува това като обида, публично заплашва Ролан и докато пътува с Бланкадрин към Сарагоса, заговорничи за отмъщение. В Сарагоса Ганелон лъже Марсил, като му казва, че съгласието на Карл Велики зависи от две условия: Марсил може да задържи половин Испания, а другата половина ще бъде дадена на Ролан и чичото на Марсил трябва да бъде включен в групата на заложниците, които да гарантират честността му. След като заплашва да убие Ганелон, Марсил узнава от Бланкадрин, че франкът е склонен да предаде Ролан и Дванайсетте перове. Марсил предлага на Ганелон приятелство и богати дарове, а Ганелон, познавайки доблестта на Ролан, обещава, че Ролан и Дванайсетте перове на Франция ще бъдат поставени в ариергарда на армията. Това ще позволи на Марсил, които не може да влезе в открита битка с Карл Велики, да убие дванайсетте герои на Франция, без които франките няма да искат да влязат във война.
===Битката
[[Картинка:Mort_de_Roland.jpg|thumb|300px|Смъртта на Ролан в битката в Ронсево, от средновековен ръкопис (ок. 1455-1460)]]
Ганелон урежда Ролан, Оливие и останалите перове да поемат ръководството на двайсет хилядния ариергард на франкската армия, която се оттегля на север през [[Пиренеи]]те. Четиристотин хилядна сарацинска армия е видяна от приятеля на Ролан Оливие да се приближава към ариергарда и Оливие призовава Ролан на надуе своя олифант (рог, направен от бивник на слон), за да привика остатъка от армията, но честта на Ролан го принуждава да се бие, а не да търси помощ, въпреки че сарацините имат голямо числено превъзходство. Първата атака на сарацините е отблъсната, но оцеляват само около триста франкски рицаря, включително Ролан и повечето от Дванайсетте пера. Сарацините започват втора атака, която е водена лично от Марсил. Скоро става ясно, че франките ще загубят. По съвета на архиепископ Турпин Ролан надува рога си, не очаквайки спасение, а надявайки се, че Карл Велики ще се върне, за да погребе телата им и да отмъсти мъченическата им смърт. Ролан надува рога си толкова силно, че Карл Велики го чува на трийсет левги разстояние, а от усилието слепоочието на Ролан се спуква и руква кръв от устата и носа му. Карл Велики се разтревожва, но Ганелон му казва, че няма за какво да се трвожи и едва при третия зов на Ролан императорът заповядва да му се притекат на помощ. Когато само Ролан, архиепископ Турпин и Галтер де Хюм са все още живи, Ролан успява да отсече дясната ръка на Марсил. Марсил бяга от бойното поле и е последван от оцелелите от армията му. Ролан и Турпин остават сами на полето като победители, но Турпин е ранен на много места от сарацински копия и стрели и кърви до смърт докато носи на Ролан ручейна вода в олифанта. Самият Ролан, макар и неранен, кърви до смърт от пробитото си слепоочие. След като Турпин умира Ролан се качва на върха на хълм, гледащ на юг към Испания. Той спуква рога си докато бие до смърт с него неверник, който се престорил на мъртъв и се опитва да му открадне меча. След това се опитва да счупи меча си в една скала, за да не бъде отнесен като трофей, но мечът само леко се нащърбва. Ролан тогава възхвалява меча си, Дурендал, като изрежда някои светини, които са вградени в неговата дръжка, като зъб на [[Св. Петър]] и част от одеждата на [[Богородица]]. Ролан умира под едно дърво, гледайки на юг и държейки меча си и рога си, а [[архангел Михаил]] и [[архангел Гавраил]] отнасят душата му в рая.
===Битката между Карл Велики и Балигант===
| |||