Балкански съюз: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 22:
=== Съюзни договори ===
 
Правителствената смяна в София, терористичните акции на [[ВМОРО]] в Македония (т. нар. „[[магарешки атентати]]“) и началото на [[Итало-турска война|Итало-турската война]] за [[Либия]] водят до пробив в сръбско-българските преговори през 1911 г. През март на власт в България идва кабинетът на [[Иван Евстратиев Гешов|Гешов]], съставен от две крайно русофилски партии – [[Народна партия|Народната]] и [[Прогресивно-либерална партия|Прогресивно-либералната]]. Под руско влияние новото правителство подновява преговорите с Белград.<ref>Стателова, стр. 419-421</ref> Италианското нападение срещу Османската империя през септември създава благоприятна възможност за военно решение на спора на Балканите. В стремежа си да ускори преговорите със сърбите правителството на Гешов за пръв път допуска подялба на Македония между България и Сърбия.<ref>Стателова, стр. 426-427</ref> Бомбен атентат в [[Щип]] през ноември 1911 г. предизвиква [[КланеЩипско в Щипклане|погром над местните българи]] с десетки загинали и стотици ранени, което засилва обществения натиск върху българското правителство да защити сънародниците си в Македония. (Същия ефект имат [[Клане вКочанско Кочаниклане|атентатът и клането в Кочани]] през юли 1912 г.)<ref>Елдъров, [http://www.vi-books.com/vis/vis6/vis6.4/vis6.4.pdf стр. 5-7]</ref>
 
На 29 февруари 1912 г. [[Българо-сръбски договор (1912)|България и Сърбия сключват военен съюз]], насочен срещу Австро-Унгария, Румъния и Османската империя. В тайно приложение към договора двете страни си разпределят териториалните завоевания от предстоящата война срещу турците. В Северозападна Македония е очертана спорна зона. Решението на кого ще принадлежи тя е оставено на руския император като арбитър между София и Белград. Българо-сръбското споразумение е последвано от интензивни преговори между България и Гърция с британско посредничество. За сближението между двете страни допринася преследването на българи и гърци в Османската империя от страна на младотурския режим. На 16 май министър-председателят Иван Евстратиев Гешов и гръцкият пълномощен министър в София [[Димитриос Панас]] подписват [[Българо-гръцки договор (1912)|съюзен договор срещу Османската империя]]. Договорът оставя неуреден спора между двете страни за властта над Южна Македония и [[Солун]].<ref name="statel434">Стателова, стр. 434-438</ref>