Балкански съюз: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Разпадане на Балканския съюз: втрш препратка |
мРедакция без резюме |
||
Ред 22:
=== Съюзни договори ===
Правителствената смяна в София, терористичните акции на [[ВМОРО]] в Македония (т. нар. „[[магарешки атентати]]“) и началото на [[Итало-турска война|Итало-турската война]] за [[Либия]] водят до пробив в сръбско-българските преговори през 1911 г. През март на власт в България идва кабинетът на [[Иван Евстратиев Гешов|Гешов]], съставен от две крайно русофилски партии – [[Народна партия|Народната]] и [[Прогресивно-либерална партия|Прогресивно-либералната]]. Под руско влияние новото правителство подновява преговорите с Белград.<ref>Стателова, стр. 419-421</ref> Италианското нападение срещу Османската империя през септември създава благоприятна възможност за военно решение на спора на Балканите. В стремежа си да ускори преговорите със сърбите правителството на Гешов за пръв път допуска подялба на Македония между България и Сърбия.<ref>Стателова, стр. 426-427</ref> Бомбен атентат в [[Щип]] през ноември 1911 г. предизвиква [[
На 29 февруари 1912 г. [[Българо-сръбски договор (1912)|България и Сърбия сключват военен съюз]], насочен срещу Австро-Унгария, Румъния и Османската империя. В тайно приложение към договора двете страни си разпределят териториалните завоевания от предстоящата война срещу турците. В Северозападна Македония е очертана спорна зона. Решението на кого ще принадлежи тя е оставено на руския император като арбитър между София и Белград. Българо-сръбското споразумение е последвано от интензивни преговори между България и Гърция с британско посредничество. За сближението между двете страни допринася преследването на българи и гърци в Османската империя от страна на младотурския режим. На 16 май министър-председателят Иван Евстратиев Гешов и гръцкият пълномощен министър в София [[Димитриос Панас]] подписват [[Българо-гръцки договор (1912)|съюзен договор срещу Османската империя]]. Договорът оставя неуреден спора между двете страни за властта над Южна Македония и [[Солун]].<ref name="statel434">Стателова, стр. 434-438</ref>
|