Михаил Драгомиров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м генерал от инфантерията (така е прието, без превод генерал от пехотата)
Ред 30:
 
===Участие в Руско-турска война (1877-1878)===
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 - 1878)]] командва XIV-а Пехотна дивизия, която първа пресича [[Дунава]] при [[Зимница]] край [[Свищов]]. Прехвърлянето на десния бряг е по план на генерал-айор Драгомиров и започва със знаменитата му команда: „Войници, или отвъд Дунава, или в Дунава“. Боят започва под непрекъснатия огън на турската войскав 2 часа през нощта на [[15 юни]] [[1877]] г. и свършва в 2 часа след обед. Дивизията на ген.генерал-майор Драгомиров превзема [[Свищов]] и обезпечава прехвърлянето на всичките четири корпуса на руските сили. За блестящи действия при преминаването е удостоен с орден „Св. Георги“ III степен.
 
След това XIV-а Пехотна дивизия участва в превземането на [[Търново]] и планинските околности. Генерал-майор Драгомиров е този, който в критичния момент идвапристига на вр. Шипка на помощ на отряда на ген.генерал-майор [[Столетов]]. На [[12 август]] [[1877]] г., по време на [[Шипченска битка (август 1877)|отбраната на Шипка]] при престрелка на вр. Узункуш е тежко ранен в коляното и е принуден да се завърне в Русия за лечение. Повишен е от [[Александър II]] в по-горно военно звание - [[генерал-лейтенант]] на [[1 септември]] [[1877]] г.
 
След това XIV-а Пехотна дивизия участва в превземането на [[Търново]] и планинските околности. Драгомиров е този, който в критичния момент идва на Шипка на помощ на отряда на ген. [[Столетов]]. На [[12 август]] [[1877]] г., по време на [[Шипченска битка (август 1877)|отбраната на Шипка]] при престрелка на вр. Узункуш е тежко ранен в коляното и е принуден да се завърне в Русия за лечение. Повишен е от [[Александър II]] в по-горно военно звание - [[генерал-лейтенант]] на [[1 септември]] [[1877]] г.
===След войната===
Лекува се и след оздравяване е назначен за началник на Николаевската Генералщабна академия / [[1878]]-[[1889]] /. Получава чин генерал-адютант. През тези 11 години превръща Академията в център на руската военна наука. Тук той издава главния си труд - "Учебник тактики". През [[1889]] г. e командващ войските на Киевски военен окръг. В периода [[1897]] - [[1903]] г. последователно е Киевски, Волински и Подолски генерал-губернатор. През [[1901]] г. е награден с най-висшия руски орден „Свети [[Андрей Първозвани|Андрей Первозванний]]“. През [[1903]] г. преминава в пенсия и е назначен за член на Държавния съвет. Виден военен теоретик в следреформена Русия. Генерал Михаил Драгомиров е почетен член на Московския и Киевския университет, на Шведско-Норвежката кралска академия / [[1896]] /. Умира на [[15 октомври]] [[1905]] г. в Конотоп.