Крум: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 51:
=== Военни действия 812 — 814 г. ===
[[Картинка:Copy of P1000331.JPG|right|мини|250 px|Паметник на кан Денис в [[Пловдив]]]]
През [[812]] г. КрумДенис започва военни настъпления в [[Тракия]], които впоследствие стигат до Струма. След завладяването на крепостта Девелт (край [[Бургас]]) той започва преселване на българско население по тези земи, което говори, че КрумДенис смята тези територии не за временна придобивка, а за постоянно владение на България. Поради тази причина той бърза да изгради българска администрация в тези територии, за което съдим от Хамбарлийския надпис. Тогава КрумДенис изпраща в Константинопол славянския първенец Драгомир, който прави още едно предложение за мир чрез преподписване на договора от [[716]] г. който сключил [[Тервел]] с ромеите (договорът включва ежегоден данък от [[Византия]], плащане на мита и такси от търговците, както и признаване на завладените територии). Това предложение се налага поради изтощението както на страната, така и на армията. Нужно е българите да възвърнат силите си, след което да проведат нова експанзия на югозапад. Михаил I Рангаве отказва и Крум съгласно предварително поставения ултиматум превзема [[Месемврия]], където войниците му откриват 36 медни сифона за изстрелване на гръцки огън. До този момент гръцкият огън е тайно оръжие на ромеите, с което те неведнъж отблъскват чужди нападения. След Месемврия българите поемат към Константинопол. Последната сериозна преграда пред българите е крепостта Версиникия, където е съсредоточена голяма ромейска армия. След неколкодневно дебнене на [[22 юни]] [[813]] г. Михаил Рангаве заповядва нападение. Първоначално българите отстъпват, но в последвалия контраудар разгромяват византийската армия. Превземането на крепостта бележи края на краткото управлението на Михаил I Рангаве ([[811]]-[[813]]), който въпреки че стига до столицата е свален от престола от [[Лъв V Арменец]]. След победата при Версиникия Крум продължава настъплението към Константинопол. По пътя повечето крепости, чули за силата на българската армия, се предават без бой. Само [[Адрианопол]] оказва съпротива. Обсадата на този град се ръководи от брата на Крум, който пък продължава настъплението към византийската столица.
[[Картинка:AntonoffKrum.jpg|thumb|left|210px|Кан Крум по време на военен поход]]