Микроикономика: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Image:Supply-and-demand.svg|thumb|right|240px|[[Търсене и предлагане]]]]
[[Картинка:Миркоикономически_моделMicroecon model.GIFjpeg|дясно|thumb|220px300px|Икономиката като завършен цикъл]]
{{редактирам}}
 
'''Микроикономиката''' (от [[гръцки]]: [[представка]]та ''micro''-, означаваща "малък, малка" + "икономика") е клон на [[икономика (наука)|икономическата наука]], който изучава как индивидуалните дялове на икономиката, като домакинствата и фирмите, правяткоито взимат конкретни решения, за да алокират ограничени ресурси <ref>{{en икона}} Marchant, Mary A.; Snell, William M.. "[http://www.ca.uky.edu/agc/pubs/aec/aec75/aec75.htm Macroeconomic and International Policy Terms]". Университет Кентъки, линк от 4 май 2007</ref>, обикновено в пазарите, където стоки и ослугиуслуги се купуват и продават. ''Друго определение'': дял на икономиката, който изучава икономическото поведение на единични [[потребител]]и, [[предприятие|предприятия]] и [[индустрия|индустрии]] и разпределянето на общата продукция и доход помежду им. Пример за микроикономически модел е да се гледа на [[индивид]]а както като на доставчик на [[труд]] и [[капитал]], така и като на единствен потребител на крайния [[продукт]]. От друга страна, предприятието се анализира в ролята си на доставчик на краен продукт и потребител на труд и капитал. Тази рамка определя картина на [[икономика]]та във вид на завършен цикъл.
 
Най-използваният модел в микроикономиката, обаче, е този за [[търсене и предлагане|търсенето и предлагането]]. Той се основава на допускането, че индивидът винаги търси начин да увеличава личното си щастие, а предприятието - личната си печалба. В общия случай изводът е, че единствено свободния пазар води до най-добрия възможен резултат за всеки член на обществото. Според [[Адам Смит]] това се получава благодарение на [[невидима ръка|невидимата ръка]] (обществото се саморегулира в пазарна среда). Тези допускания и изводи търпят много сериозна критика в икономическата наука, но си остават основополагащи като достатъчно опростени, но ефективни.
 
Микроикономиката има за цел по–доброто разбиране на [[пазар]]ите и другите механизми за размяна на [[стока|стоки]] и [[услуга|услуги]], определянето на цени и разпределението на [[блага]]та в [[общество]]то.
 
== Приложна микроикономика ==
Приложната микроикономика обхваща различни области на изследване, много от които ползват методи от други изследователски полета, приложната работа в микроикономиката включва малко над основното по ценова теория, [[търсене и предлагане]]. Икономика на града изследва предизвикателствата, пред които се изправят градовете, като например тяхното разпростиране и растеж, замърсявания на въздуха и водата, претовареност на трафика, и използва полета от градската география и социология. [[икономическа история|Икономическата история]] изследва еволюцията на икономиката и икономическите институции, ползвайки методи и техники от полетата на [[икономика]]та, [[история]]та, [[география]]та, [[социология]]та, [[психология]]та и [[политология]]та. [[Икономика на труда]] изследва заплащанията, наемането и динамика на трудовите пазари. [[Право и икономика]] прилага микроикономическите принципи до избора и прилагането на конкурентни правни устройства и тяхната съотносима ефективност.
 
== Източници ==