Разлика между версии на „Триене“

148 bytes added ,  преди 11 години
м
редакция без резюме
м (Робот Добавяне: ur:رگڑ)
м
Във [[физика]]та '''триене''' се нарича [[тангенциалентангента|тангенциалната компонента]] на силата на взаимодействие между две притиснати една към друга повърхности. Триенето води до съпротивление срещу движение между повърхностите и може да предизвика механични [[деформация|деформации]] и нагряване.
 
'''Коефициентът на триене''' е число, характеризиращо степента на триене между дадена двойка материали. Например [[лед]]ът върху [[метал]] има много нисък коефициент на триене (те се плъзгат лесно един върху друг), а [[гума]]та върху [[асфалтобетон|асфалт]] има много висок коефициент на триене (те не се плъзгат лесно един спрямо друг). Стойностите на коефициента на триене обикновено са между 0 и 1. Колкото по-гладки са плъзгащите повърхности, толкова коефициентът на триене е по-малък.
 
В случая на сцепление '''Силата на триене''' е пропорционална на силата, притискаща повърхностите една към друга, и на коефициента на триене:
където ''F<sub>f</sub>'' е силата на триене, ''F<sub>p</sub>'' е силата, перпендикулярна на контактната повърхнина, а ''μ<sub>f</sub>'' е коефициентът на триене.
 
При хлъзгане[[плъзгане]] силата на триене зависи и от относителната скорост на двете повърхности, но при малкиниски скорости разликата е незначителна. Въпреки това, тя може да бъде усетена на практика. Рязкото тръгване при бутане/дърпане на предмет в покой, спиран от силата на триене се дължи на факта, че коефициентът на триене при хлъзганеплъзгане е малко по-малък от този при сцепление.
 
Както се вижда от формулата, силата на триене не зависи от размера на контактната площ между двете тела. Нейната [[посока]] е винаги противоположна на посоката на движение. В случая на сцепление става дума за посоката, в която би тръгнало тялото, ако силата на триене я нямаше.
 
ПриСъществува търкалянетриене същои сепри наблюдаватъркаляне триене([[ротация]]), но то нормално е с няколко [[порядък|порядъципорядъка]] по-малко отколкото в предните случаи, което обяснява ползата от откриването на колелото.
 
[[Категория: Приложна механика]]