Кирил Кадийски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 13:
След демократизацията на страната Кадийски създава през 1991 г. едно от първите частни [[издателство|издателства]] в България „[[Нов Златорог]]“, което издава десетки заглавия от български и чужди автори, част от които са отличени с награди.
През 1997 г. Кадийски е избран за член-кореспондент на френската [[Маларме (академия)|академия „Маларме“]]. От 2002 г. е член на българския [[ПЕН-клуб]]. През 2004 г., след спечелване на конкурс, е назначен за директор на Българския културен център в Париж<ref>{{bg икона}} [http://www.diplomatic-bg.com/c2/content/view/363/47/ Кирил Кадийски и Българският културен институт в Париж, Български дипломатически преглед - 2005]</ref>. Съветник е към българското посолство във Франция. През декември 2007 г. е избран за член на международната академията
== Творчество ==
Ред 20:
Кадийски е нестандартен автор.<ref>{{fr икона}} [http://zhekov.pero-publishing.com/eng/images/stories/pdf/LIC/Bake-anketa-FR.pdf Stephane Baquey, La situation de dissidence du poète, traducteur et éditeur Kiril Kadiiski]</ref> Литературният критик Светлозар Жеков, автор на обемиста анкета<ref>{{bg икона}} [http://zhekov.pero-publishing.com/index.php?option=com_mycontent&task=view&id=30&Itemid=30 Светлозар Жеков. Кирил Кадийски. Литературна анкета]</ref> с поета, казва за него: „Кирил Кадийски, един голям български творец, без да е получил и до днес подобаващо официално признание за творчеството си у нас, още преди години беше приет в лоното на големите световни поети на ХХ век – във френската академия „Маларме“. Нейният председател [[Жан Оризе]] пише за Кадийски: „За мен той е най-значимият поет от своето поколение в България. Не случайно го избрахме за член-кореспондент на нашата академия „Маларме“, нареждайки го до толкова безспорни поети като албанеца [[Исмаил Кадаре]], финландеца [[Пенти Холапа]], румънката [[Ана Бландиана]], руснака [[Андрей Вознесенски]], ирландеца [[Шеймъс Хийни]] ([[Нобелова награда за литература|Нобелов лауреат]]), ливано-сириеца [[Али Ахмад Исбир|Адонис]] и [[Йостен Шьостранд]] от Шведската академия… Кирил Кадийски е в добра компания и ние сме щастливи и горди, че той вече се числи сред нас“<ref>"Вечеря в Емаус" с предговор от Жан Оризе, Захарий Стоянов, 2000, стр. 5</ref>. За него преди повече от 15 години [[Ален Боске]] пише: „Той е сред най-универсалните умове в своята страна днес“<ref>{{bg икона}} [http://www.diplomatic-bg.com/c2/content/view/363/47/ Кирил Кадийски и Българският културен институт в Париж, Български дипломатически преглед - 2005]</ref>. По-късно френският критик [[Стефан Баке]] добавя: „Подобно на [[Осип Манделщам|Манделщам]] или на [[Йосиф Бродски|Бродски]], Кадийски предлага свой модел на размисъл върху отминаващия век“.<ref>{{bg икона}} [http://zhekov.pero-publishing.com/images/stories/pdf/LIC/StefanBake.pdf Позицията на инакомислие при Кирил Кадийски]</ref>.
Поезията на Кирил Кадийски е така самобитна, че трудно се определя мястото му в [[Българска поезия|българската поетическа традиция]]. От една страна той е продължител на предметното начало в поезията, чийто най ярък представител е [[Атанас Далчев]]. От друга – в поезията му се долавя отчетливо драматизмът на [[Пейо Яворов]], свързан повече със [[символизъм|символизма]]. От трета – се усеща влиянието и на големия лирик – [[Димчо Дебелянов]]. Литературният критик [[Георги Цанков]] пише за Кадийски: „Един външно успокоен Яворов, повярвал в надеждата на изгрева, един драматизиран и динамизиран Далчев, един поосвободен от мекотата на усещанията Дебелянов – всички те присъствуват като вечни спътници в безспорно оригиналната творческа индивидуалност на Кадийски“<ref>"От всекидневното към вечното. Българската и чуждестранната критика за творчеството на Кирил Кадийски", Балкани, 2007, стр. 57"</ref>. Но към това следва да се добави и необичайната за българската поетическа традиция [[метафора|метафорична]] стихия. Някои критици свързват образното изобилие в творчеството на Кадийски с [[имажинизъм|имажинизма]]<ref>"От всекидневното към вечното. Българската и чуждестранната критика за творчеството на Кирил Кадийски", Балкани, 2007, стр. 127"</ref>, но корените на истинската му страст към метафората могат да се потърсят в [[български фолклор|българския фолклор]] и в стихотворенията на [[Христо Ботев]]. Самобитността му като творец е подчертана и от Жан Оризе: „Не познавам подобен поетически почерк в съвременния литературен процес“<ref>{{fr икона}} [http://www.cherche-midi.com/FR/catalogue/fichelivre.asp?id=1177 Jean Orizet, Le Cherche midi/catalogue]</ref>… Списание „Нувел обсерватьор” нарежда Кирил Кадийски сред най-значителните съвременни поети<ref>{{fr икона}} [http://hebdo.nouvelobs.com/hebdo/parution/p1908/articles/a44348.html Mira Fary, Les cinq Saisons et autres poèmes, Le Nouvel Observateur - 2001/05]</ref>.
Кирил Кадийски е между най-известните български преводачи на поезия. Превел е на български множество френски и руски поети, между които [[Франсоа Вийон]], [[Виктор Юго]], [[Шарл Бодлер]], [[Пол Верлен]], [[Стефан Маларме]], [[Артюр Рембо]], [[Гийом Аполинер]], [[Блез Сандрар]], [[Фьодор Тютчев]], [[Иван Бунин]], [[Александър Блок]], [[Максимилиан Волошин]], [[Борис Пастернак]] и други. Превел е и почти цялото творчество на [[Молиер]].
Във Франция творчеството му е изцяло публикувано в петнадесет отделни книги<ref>{{fr икона}} [http://www3.fnac.com/item/author.do?category=book&id=100469 Налични книги на К.Кадийски на френски език във FNAC]</ref>. През 2006 г. френското издателство “L’Esprit des péninsules” съвместно с Университетското издателство “Свети Климент Охридски” публикува в отделен том цялото му поетическо творчество на български, френски и английски език. Едно от най-авторитетните френски издателства за класическа и модерна литература “Les belles lettres” сключи ексклузивен договор с Кадийски за цялостното му творчество и направи второ допълнено и коригирано издание на въпросния представителен том.
Негови книги са излезли и в Испания, Италия, Гърция, Сърбия, Румъния и Република Македония. Стиховете му са преведени на английски, немски
=== Полемики ===
| |||