Българска диалектология: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
преместване на секция в Български диалекти |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
Интересът към българските диалекти започва през тридесетте години на [[19 век]], по което време започват и първите опити за формиране на [[книжовен език|книжовния]] новобългарски език, появяват се първите новобългарски граматики и се поставя въпросът за отношението между народните говори и [[църковнославянски език|църковнославянския език]].
Пръв обръща внимание на българските диалекти [[Неофит Рилски]]. Бидейки учител, той е обходил голяма част от българските земи и се е запознавал директно с диалектите. В предговора на своята "Болгарска граматика" ([[Крагуевац]], [[1835]]) той пише: "Едни ако говорат ще да ида, други говорат ше да ида, други ке да идем, други че да идем, други ща да ида, други ша да ида, други жда ида. Едни некю, други некем, други нечем, други не щем, други ни ща, други не ща. Едни ако викат книга, други викат кинига, едни тресем, други търсим, други трасим, други тражим, други търся, едни блажим, други мърсим,... тако и в глаголите, едни говорят ходя, други ходе, други ходим. Едни търчим, други търче, други тичам." (стр. 12) Пак там (стр. 14) той възкликва "Тука е прочее достойно да се пожалим с негодователен глас и да речем тако: О, язиче развращений и невоздержаний! Дали има и в други некой язик толкова развращение и несогласие!". Неофит Рилски поставя пред българските книжовници и учители задачата да изучават народните говори и събират словното богатство и чрез това да очистят езика от насилствено навлезлите в него гърцизми и турцизми.
Почти едновременно с Неофит Рилски на българските диалекти обръща внимание руският учен [[Юрий Венелин]], който по време на своето пътуване и България през [[1830]] се е запознал с някои техни особености. През [[1838]] г. той издава книгата си "О зародише новой болгарской словесности", преведена на български през [[1842]] г.
| |||