Найден Вълчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Димитър Димов (писател)|Димитър Димов |
||
Ред 7:
роден-място=[[Малка Брестница]], [[Плевенска област]] |
}}
'''Найден Станев Вълчев''' е български [[писател]], роден на [[30 август]] [[1927]] г. в с. [[Малка Брестница]], [[Тетевенска околия]] на някогашната [[Плевенска област]].
== Биографични бележки ==
Първото публикувано произведение на Найден Вълчев се появява, когато е в последния клас на Плевенската мъжка гимназия. Първата му стихосбирка ''„На южната граница“'' [[1953]] е само с войнишки стихотворения от тригодишната реднишка служба в далечен малък гаризон. През следващите десетилетия стихосбирките стават двайсетина: ''„Малка повест“'' [[1954]], ''„Пъстра палитра“'' [[1960]], ''„Северна светлина“'' [[1965]], ''„Лунапарк“'' [[1970]], ''„Синьо цвете, влак, жена“'' [[1975]], ''„Златен август“'' [[1977]], ''„Написано на кленов лист“'' [[1984]], ''„Гигантски слалом“'' [[1986]], ''„Младата луна и старата луна“'' [[2001]], ''„Рай за грешни“'' [[2003]] и др.
▲'''Найден Станев Вълчев''' е роден на [[30 август]] [[1927]] г. в с. [[Малка Брестница]], [[Тетевенска околия]] на някогашната [[Плевенска област]]. След основно образование в родното си село завършва гимназия в [[Плевен]] и Юридически факултет в [[Софийски университет|Софийския университет]] ([[1951]]). През [[1954]]–[[1955]] е редактор на сп. ''„Български воин“'' и в. ''„Народна армия“'', [[1956]]–[[1983]] — в сп. ''„Септември“'', [[1983]]–[[1988]] — в сп. ''„Съвременник“''; главен редактор [[1988]] –[[1989]] на сп. ''„Дарители“''. Дипломат [[1996]]–[[1997]]. Председател на Съюза на преводачите в [[България]] [[1989]]–[[1991]].
Пише и за деца под псевдоним Чик Чирик: ''„Българска земя“'' [[1963]], ''„Звъни, звънче“'' [[1968]], ''„Фото Есперанто“'' [[1983]], ''„Жълъдче със шапка“'' [[2004]].
▲Първото публикувано произведение на Найден Вълчев се появява, когато е в последния клас на Плевенската мъжка гимназия. Първата му стихосбирка ''„На южната граница“'' [[1953]] е само с войнишки стихотворения от тригодишната реднишка служба в далечен малък гаризон. През следващите десетилетия стихосбирките стават двайсетина: ''„Малка повест“'' [[1954]], ''„Пъстра палитра“'' [[1960]], ''„Северна светлина“'' [[1965]], ''„Лунапарк“'' [[1970]], ''„Синьо цвете, влак, жена“'' [[1975]], ''„Златен август“'' [[1977]], ''„Написано на кленов лист“'' [[1984]], ''„Гигантски слалом“'' [[1986]], ''„Младата луна и старата луна“'' [[2001]], ''„Рай за грешни“'' [[2003]] и др.
В четири книги ''„Попътни срещи“'' Найден Вълчев издава от [[2007]] до [[2010]] г. есеистично биографични четива за [[Елисавета Багряна]], [[Никола Фурнаджиев]], [[Панчо Владигеров]], [[Ангел Каралийчев]], [[Христо Радевски]], [[Димитър Димов (писател)|Димитър Димов]], [[Димитър Талев]], [[Димчо Дебелянов]], [[Николай Лилиев]], [[Георги Райчев]], [[Елиас Канети]], [[Григорий Цамблак]], [[Орлин Василев]] , [[Ламар]], [[Александър Пушкин]], [[Адан Мицкевич]] , [[Михаил Юриевич Лермонтов]], [[Константин Симонов]], [[Александър Твардовский]], [[Марк Шагал]], [[Низами]], [[Васил Биков]], [[Сергей Есенин]], [[Михаил Светлов]], за батковците [[Валери Петров]], [[Леда Милева]], [[Веселин Ханчев]], за връстниците [[Иван Радоев]], [[Станка Пенчева]], [[Ивайло Петров]], [[Вили Цанков]], [[Лиана Даскалова]], [[Андрей Германов]], [[Първан Стефанов]], [[Димитър Вълчев]], [[Петър Караангов]]...
▲Пише и за деца под псевдоним Чик Чирик: ''„Българска земя“'' [[1963]], ''„Звъни, звънче“'' [[1968]], ''„Фото Есперанто“'' [[1983]], ''„Жълъдче със шапка“'' [[2004]].
Превел е много стихове на славянски поети - [[Пушкин]], [[Мицкевич]], [[Лермонтов]], [[Есенин]], [[Твардовский]] („Василий Тьоркин“), [[Симонов]], [[Сергей Орлов]], [[Владимир Соколов]], [[Евгени Евтушенко]], [[Йосиф Бродски]], [[Юлия Друнина]], [[Роберт Рождественский]], [[Борис Слуцки]], [[Бела Ахмадулина]], поети на [[Прибалтика]], поети на [[Прикавказието]], както и няколко от повестите на [[Васил Биков]].
▲В четири книги ''„Попътни срещи“'' Найден Вълчев издава от [[2007]] до [[2010]] г. есеистично биографични четива за [[Елисавета Багряна]], [[Никола Фурнаджиев]], [[Панчо Владигеров]], [[Ангел Каралийчев]], [[Христо Радевски]], [[Димитър Димов]], [[Димитър Талев]], [[Димчо Дебелянов]], [[Николай Лилиев]], [[Георги Райчев]], [[Елиас Канети]], [[Григорий Цамблак]], [[Орлин Василев]] , [[Ламар]], [[Александър Пушкин]], [[Адан Мицкевич]] , [[Михаил Юриевич Лермонтов]], [[Константин Симонов]], [[Александър Твардовский]], [[Марк Шагал]], [[Низами]], [[Васил Биков]], [[Сергей Есенин]], [[Михаил Светлов]], за батковците [[Валери Петров]], [[Леда Милева]], [[Веселин Ханчев]], за връстниците [[Иван Радоев]], [[Станка Пенчева]], [[Ивайло Петров]], [[Вили Цанков]], [[Лиана Даскалова]], [[Андрей Германов]], [[Първан Стефанов]], [[Димитър Вълчев]], [[Петър Караангов]]...
▲Превел е много стихове на славянски поети - [[Пушкин]], [[Мицкевич]], [[Лермонтов]], [[Есенин]], [[Твардовский]] („Василий Тьоркин“), [[Симонов]], [[Сергей Орлов]], [[Владимир Соколов]], [[Евгени Евтушенко]], [[Йосиф Бродски]], [[Юлия Друнина]], [[Роберт Рождественский]], [[Борис Слуцки]], [[Бела Ахмадулина]], поети на [[Прибалтика]], поети на [[Прикавказието]], както и няколко от повестите на [[Васил Биков]].
По негови строфи звучат популярни песни като ''„Борба за мир“'', ''„Голяма песен“'', ''„Младежки марш“'',''„Тиха вечер“'', ''„Тиха вечер“'', ''„Аз те чаках“'', ''„Ние сме на всеки километър“'', ''„Кажи коя е тъмната жена“'', ''„Синя вечер“'', ''„Някога, но не сега“'', създадени от композиторите [[Светослав Обретенов]], [[Любомир Пипков]], [[Филип Кутев]], [[Константин Илиев]], [[Тодор Попов]], [[Йосиф Цанков]], [[Петър Ступел]], [[Атанас Бояджиев]], [[Емил Георгиев]], [[Тончо Русев]], [[Митко Щерев]].
Автор е на текста на ''„Една българска роза“'' в изпълнение на [[Паша Христова]], по музика на [[Димитър Вълчев]].
Line 26 ⟶ 27:
Носител е на наградата „Димчо Дебелянов“, на наградата на Съюза на българските писатели, на Съюза на преводачите в България, на [[Златния Орфей]], на високи руски и беларуски отличия.
В ''„Литературна анкета“'' на Панко Анчев, излязла през [[2007]] година, разказва всичко за себе си.
[[Категория:Български писатели|Вълчев, Найден]]
| |||