Анагарика Дхармапала

Анагарика Дхармапала (1864-1933) е идеолог и организатор на възраждането на будизма в Индия, национален герой на Шри Ланки. През 1960 г. е учреден държавен празник в негова чест. Роден е в Коломбо (столицата на тогавашен Цейлон) в семейство на синегалски буддисти, но получава европейско образование под името Давид Хевавитарне в британските християнски миссии. Едновременно с това се обучава при будистки манастирски учители. На 20 години приема обет за безбрачие (отразено в новото му име Анагарика). Премества се да живее в резиденцията на Теософското общество, с чийто ръководител полковник Олкот пътешества в качеството си на преводач, срещал се с Елена Блаватска.

Изучаването на буддизма и социално-културните отношения в британската колония затвърдили в Анагара убеждението за вредата от дейността на християнските миссии в Индия и в Шри Ланка, поради което той приема решение да посвети живота си в защита и възраждане на будизма (откъдето произлиза и второто му име Дхармапала). Работейки в будиската секция на Теософското общество, му се удало да пробуди интереса към възстановяването от руините на свещените места на буддизма в Индия. В тази връзка в Цейлон през 1891 г. той създава обществото Маха Бодхи (Великото Просветление, см. Бодхи), чиято първоначална цел била възвръщането на земите в Бодх-гай заедно с древните руини в будистка собственост, след което да се възстановят, построявайки международен буддистки център и университет. Като начало той успява да създаде първия през 20-ти век манастир (вихара) в Калкута при местното отделение на Маха Бодхи (1915-1920).

Последното му успешно начинание е възстановяването на будисткия център и строителството на манастирския коплекс с величествен храм в Сарнатх, мястото на първата проповед на Буда (близо до Варанаси). Церемонията по освещаването и откриването се състояла през 1931 г.,а самият той бил погребан след две години до храма. Главната му мечта - построяването на Бодх-гайе была реализирана от неговите последователи по-късно.

Като реформатор на будизма Дхармапала се ръководел от переосмисляне на древните традиции, изнасяйки преосмисленото в публикации и лекции. Той бил уверен, че за будизма е пагубно, когато вярата заслепява очите, пречейки на развитието на разума, а духовното щастие не в пожертвованията дадени на бог чрез идоли, а в неуморната дейност, че монасите трябва да допринасят с добри деяния в обществото, а не да очакват посетители в манастирите. Той бил уверен, че религията и животът са неразривно свързани.