Анагарика Дхармапала: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 7:
| националност = [[Шри Ланка]]
| починал-дата = [[29 април]] [[1933]]
| починал-място = [[СарнатхСарнат]], [[Индия]]
| описание = будизъм
}}
Ред 15:
Изучаването на буддизма и социално-културните отношения в британската колония затвърдили в Анагара убеждението за вредата от дейността на християнските миссии в Индия и в Шри Ланка, поради което той приема решение да посвети живота си в защита и възраждане на будизма (откъдето произлиза и второто му име Дхармапала). Работейки в будиската секция на Теософското общество, му се удало да пробуди интереса към възстановяването от руините на свещените места на буддизма в Индия. В тази връзка в Цейлон през 1891 г. той създава обществото Маха Бодхи (Великото Просветление, см. [[Бодхи]]), чиято първоначална цел била възвръщането на земите в Бодх-гай заедно с древните руини от дворците на император [[Ашока]] в будистка собственост, след което да се възстановят, построявайки международен будистки център и университет. Като начало той успява да създаде първия през 20-ти век манастир (вихара) в [[Калкута]] при местното отделение на Маха Бодхи (1915-1920).
 
През 30-те години Николай Рьорих е в преписка с Дхармапала и му подарява своя картина “Буда” и книги от личната си библиотека, включително на Елена Блаватска.
 
Последното му успешно начинание е възстановяването на будисткия център и строителството на манастирския коплекс с величествен храм в Сарнатхгр. Сарнат, мястото на първата проповед на [[Буда]] (близо до [[Варанаси]]). Церемонията по освещаването и откриването се състояла през 1931 г., а самият той две години по-късно бил погребан до храма. Главната му мечта - построяването на Бодх-гайе была реализирана от неговите последователи по-късно.
 
Като реформатор на будизма Дхармапала се ръководел от преосмисляне на древните традиции, изнасяйки преосмисленото в публикации и лекции. Той бил уверен, че за будизма е пагубно, когато вярата заслепява очите, пречейки на развитието на разума, а духовното щастие не в пожертвованията дадени на бог чрез идоли, а в неуморната дейност, че монасите трябва да допринасят с добри деяния в обществото, а не да очакват посетители в манастирите. Той бил уверен, че религията и животът са неразривно свързани.