|
'''Идам''', '''Иштадевата''' ({{lang-zh|神體}}, ''шэнь-ти'', {{lang-sa|इष्टदेवता}}, съкращение от тибетски ''yid-kyi-dam-tshig'') — укрепен дух в [[Ваджраяна]]. Идамите са умозрителни форми, мирни или гневни, в различни форми, често с много ръце, глави и очи. Те принадлежат на специално Буда-семейство [[Будакула]], които се явяват само в напълно тайни учения като Дорджепхагмо ("Диамантената свиня").
Във [[Ваджраяна]] [[Будизъм|Будизма]] понятието '''Идам''' ([[тибетски|тиб.]] "И"– ум и "Дам" означава личнотоличния божествоБуда аспект, чийто характеркойто отговаря на индивидуалната психологическа нагласа на упражняващия се. Идамите са манифестации на [[Самбхогакая]] и се визуализират при медитативните упражнения [[Садхана]], т.е. съзират се с вътрешното око. В контекста на тантричното разбиране на [[Будистко Убежище|Будисткото Убежище]] Идамът присъства като един от трите корена като израз на водещите до просветление методи, които [[лама (духовен учител)|лама]] с приемственост може да даде на практикуващия. В по- тесен смисъл това са [[медитация|медитативните]] форми от светлина и енергия, с които се идентифицира медитиращия и които са важна част част от този метод. Идамите са проявления на [[Самбхогакая]] и се визуализират или по- скоро се оставят да възникнат от пространството при медитативните упражнения [[Садхана]]. Всичките атрибути на тези форми като цвят, [[мудра]], украшения, оръжия и т.н. представляват символи на определени отвъдличностни качества, които съответният Идам изразява. Целта на практиката с Идам е човек да разпознае и трайно да преживее съвършените му качества като свои собствени. Най-общо и донякъде условно всяка от тези медитативни форми принадлежи към някое от петте [[Буда Семейства]], а също и към някой от четирите класа [[Тантра#Будизъм|Тантра]]. В зависимост от качествата, които Идамите изразяват те могат да бъдат мъжки (мирен - Бхагават, полугневен - Дака, гневен - Херука) или женски (мирен - Бхагавати, полугневен - Дакини, гневен), мирни или защитни ("гневни"), единични или обединени [[Яб-юм]], като например божествата Чакрасамвара и Ваджрабхайрава. В тази връзка тибетският пантеон развива изключително комплексна иконография.
Тибетския будизъм разглежда идамите не толкова като закрилящи божества (както се разбират личните божества [[Ища-девата]] в индуистката Тантра), а вижда тяхната функция в признаването на личностната структура на упражняващия се, която се използва като помощно средство за нейната трансформация. Идамите свързват тясно упражняващия се с линията на традицията, която той следва. Задължително условие за работа с идамите е да се приеме обетът на бодхисатвата - достигане на просветление за благото на всички живи същества, както и разбиране на принципа на пустотата. Задължителна е инициация от лама (посвещение - ванг), в което влиза ритуал със зачитане на текст (лунг) и обяснение на практиката (тхри). Медитацията с идами представлява сложна трансформация на съзнанието до пълно просветление.
|
